Феите и АРТА

Феите напоследък имаха едно от онези малки големи изживявания, финализиращи с прозрение. Прозрението гласеше и дори май все още гласи:

АРТЪТ се реализира по-добре, ако познаваш човека родител на конкретния АРТ.

Или на фейски език:

Много по-лесно разбираш една картина, една мелодия или една на пръв поглед безсмислена поредица думи, ако познаваш човека автор по някакъв начин.

Всъщност, няма значение по какъв начин познаваш автора...може и никога да не си го виждал, може да е най-добрият ти приятел от детските години. А може и обратното- може да опознаеш даден човек чрез творбите му...Дори това май е по- разпространеният начин. Нали творците уж изразяват себе си чрез творбите си (или арт рожбите си...* феите бяха решили в началото да поддържат натоварващия тон с чуждици от началото на поста, ама ги мързи, бел.ав.). Всъщност хората май така разбират изкуството и чрез него опознават човека артист- чрез произведенията му. Проблемът е обаче, че нали изкуството е от онези суперяки субективни неща, които всеки разбира по свой собствен уникално глупаво як начин...Та вследствие така се появява опасността да си създадеш тотално грешно мнение за даден човек, ако разчиташ, че си го опознал чрез изкуството му...Но тук пък отново се ражда въпросът, какво значи грешно мнение, създадено чрез произведения, като нали точно това е якото на АРТА- че ти дава свободата да го разбереш по свой начин, който никога не може да бъде грешен, а само субективно прекрасен...
И така тая полемика почва да се върти в кръг, а както научиха феите в процеса на горепосоченото малко голямо извивяване, кръговете не водят до развитие, в един кръгъл свят няма как да съществува прогрес, та затова спират да се въртят в тия кръгли мисли...( усмихв!!!) Те няма да доведат до някакъв нов извод, пък и моето прозрение си ми стига.

Идеята беше следната: Феите видяха едни “инсталации”, които в началото им се сториха прекрасни. Просто ей така породиха у феите едно такова безсмислено да бъде описвано усещане. Ама нищо повече от това. Просто едно емоциално кратко изживяване.
Няколко дни по-късно, феите пак гледаха тия инсталации и започнаха да ги разглеждат наново. Беше потресаващо как феите изведнъж разбираха това, което виждат, с вътрешните си фейски очи! Феите виждаха! Беше все едно цял живот си бил сляп и сега си прогледнал, може би, не знам...В началото феите не вярваха, че това се случва, и продължаваха да се взират в следващата картина, за да се убедят, и да, да, те виждаха! Беше толкова яко, защото феите като цяло не разбират картините, феите виждаха досега в картините само повърхностна естетика, която водеше до онова красиво емоционално кратко изживяване. Но този път феите виждаха с вътрешните си фейските очи и разбираха всяко послание. Посланията и начинът, по който се изразяваха, бяха гениални, толкова истински и прости, феите не можеха да спрат да гледат, защото ги беше страх, че ако спрат, ще престанат да разбират, и искаха да задържат този момент по- дълго, той се усещаше като адски крехък и неуловим... Естествено, феите ги разбираха по свой фейски начин, но нали се разбрахме че точно това е свободата в изкуството и точно това го прави толкова яко...Но този път на моменти даже феите си мислеха, че разбират точно какво е изразявал авторът от себе си чрез тези картини...което май е малко смело, но кво от тва?

Та идеята беше, че първия път като ги гледах, ние не се познавахме, и после като реших да ги гледам повторно, не бих казала, че чак се познавахме, но не е ли точно това показателят, щом съм почнала май да разбирам картините? (OMG, феите пишат от първо лице. Спират, щото става too personal.)