UniCredit Bulbank Part II

Приказните герои следящи този блог са запознати вече с пословичната любов и преданост на Феите към Банката лидер в България, а именно- UniCredit Bulbank. Една изключителна банка с високо ниво на обслужване и компетентност във всяка сфера. Клиентът на Булбанк е господар във всеки филиал на банката.

А ето и поредното доказателство, което се разигра днес по обедно време в един от многото прекрасни филиали на банката на кръстовището на Мадрид и Евлоги Георгиев...
Влизат феите с ясното и категорично намерение да не държат вече милионите фейски пари по карта, понеже било опасно и точели картите, пък и да земат да заделят дето се вика някой лев за ремонт, за яхта, за кемпър, за суши, за остров Бали и други такива али бали. Та влизат Феите и почват да се въртят безпомощно, без никой да ги забелязва. Идва накрая един антиприказен герой, поглежда Феите надменно, и пита (с ясно изразен източен акцент, Феите вече го познават добре): „Вйй за кво стйе?” „Аз искам да си открия депозит!”, издекламирват тържествено Феите. „Сйеднйете ей там на оня стол и чакайтйе колйежката!”

Феите изпълняват тази заповед безропотно. По време на чакането Феите наблюдават милите лелки касиерки. Те са скрити зад бронирани стъкла, и това сякаш им дава смелост и самоувереност да използват реплики като: ”Ареее следващия, по-бързо бе!” „Ей тука по-бързо се разписвайте!” „Колко пъти ше обяснявам аз едно и също нещо!” „Писна ми, отивам на обяд, тряс прас вратата!”
Лицата на чакащите на опашката- свидетели на развиващите се пред очите им безобразия- сменят цвета си неколкократно. Хората със свити сърца присъпват едва едва към касите.Някои се отказват. Смелчаците, стигнали до среща с лелките касиерки, са с блед цвят на лицата, хлътнали очи и пресъхнали гърла, а също и заекват, което допринася за обстановката.

Идва ред на Феите. Те присядат в състояние, близко до гореописаното. „Какво искате?”, пита служителката. „Хмхмх..какво искам ли....какво исках...хмхм...искам...интересувам се, ако е възможно, моля Ви, стига разбира се това да не Ви затруднява...”, мрънкат безпомощно Феите. „Казвайте за кво сте!””Аз, да, да, искам да си открия депозит във Вашата банка!” (следва въздишка с облекчение). „Дайте си личната карта, и по-бързо.” Феите знаят какво ги очаква и вече са подготвили личната си карта. Служителката я взема, написва нещо на клавиатурата с ЕДИН ПРЪСТ и почва да се взира в монитора изпод очилата. След известно време обявява:”Вие нямате сметка в нашата банка!” „Как, как, имам имам...”, започват да заекват Феите. „Е как ше имате, като нямате?”, леко изнервено пита служителката. „Ако може да проверите отново, и евентуално този път да пишете с ПОНЕ ДВА ПРЪСТА”, предлагат Феите. Следват няколко крясъка и реплики, подлежащи на цензура. Феите вече почти вярват, че нямат сметка в банката. Накрая се намесва един господин, и изяснява недоразумението- липсвала е една нула в ЕГН-то на Феите.
Госпожата започва да обяснява възможностите за дългосрочен депозит на почти припадналите Феи. Те нищо не разбират, но след реакциите на първите им два въпроса, и през ум не им минава да питат нещо. Кимат с разбиране, молейки се по-бързо да приключи. Накрая служителката пита:”И така, коя опция избирате: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прееби се сам” с намаляваща прогресивно лихва или „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне?” След кратък размисъл (едносекунден) Феите избират първата опция като най-малко болезнена. „Добре, а сега отидете на касата и там ще Ви открият депозита. Аз отивам за кюфтета.”, заявява лелката и поставя някаква табелка пред себе си.

Феите се отправят към касата, където чакат реда си за пореден път. Вече даже не им дреме толкова много от служителката зад бронираното стъкло. „Вие за кво сте?”, пита се за пореден път. Феите отново отговарят, че искат да си открият депозит, и че любезната леличка ей оттам, дето сега е за кюфтета, ги е насочила към касите. „Как така да си откриете депозит?”, пита госпожата недоумявайки. Следват десетминутни обяснения от страна на Феите какво точно означава депозит, а също така Феите в детайли разясняват на служителката трите опции: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прееби се сам” с намаляваща прогресивно лихва и „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне. Леличката не е чувала за тези опции, и не е запозната с термина депозит. Тя изслушва търпеливо Феите, след което казва:”Че ний тука на касите депозити не откриваме.” „Ами мен тука ме пратиха..”, пак започват да се объркват Феите. „Може да са Ви пратили, ама аз не знам как се откриват депозити. Кой Ви е пратил?” Феите обясняват за трети път всичко от начало. „А така...чакайте малко!..Гошшшооооу, я ела тука малко”, провиква се леличката към един господин, седящ непосредствено до липсващата в момента лелка с кюфтетата. Гошо приближава. „Така ли станА бе? Ние тука сичко тряя праиме така ли бе? Депозити да откриваме, карти да откриваме, пари да даваме, а вие там кво? Я си *** майката бе! Аз депозити няма да откривам ясно ли е?” Гошо гледа многозначително лелката известно време, след което неочаквано я хваща за перуката и започва да я дърпа с всичка сила. Феите отстъпват уплашено, бременна жена припада, бабичка започва да пищи. В клона настава суматоха. Леличката псува Гошо, а клиентите са припаднали. Накрая се намесва охраната и разтървава схватката. Междувременно Феите са се омели оттам.

Viva Unicredit Bulbank! Банката, която вярва в мен! И ако вярва наистина, е крайно време да се разкарам от нея.