Help!

Help! I need an inspiration!-крещи мълчаливо заспалият ми мозък в 3 следобед. С професионално отработено движение затварям facebook и превключвам на Word, понеже влиза поредният недоволен колега да плете интриги. Отново ставам неканен и негонен слушател на диалози против шефа. Напоследък се възхищавам на умението си да ставам offline. Супер е. Дотолкова не ме вълнува какво се говори около мен, че успявам да не възприема и дума от абсурдните им диалози. Преди ми пречеха. Напрягаха ме и се дразнех. Даже имаше един момент в началото, когато се вълнувах и участвах в тези разговори, опитвайки е да имам позиция и мнение. Постепенно почнах да се обърквам, понеже имаше няколко гледни точки и всички бяха или не бяха прави. След това спря да ме интересува кой е зад и кой е пред шефа, и кой в колко си тръгва. Оттогава съм offline. В момента, в който влезе някой, аз натискам offline и край. Цикля си в нета без да чувам и дума. Случвало се е даже да ми говорят, без да ги чувам. Ебаси кефа. Ето и сега е така. Направо е страхотно. Като пуснат телевизор са, на който никой не обръща внимание. От време на време деактивирам mute бутона на ушите си, за да проверя дали не изпускам нещо интересно. "Разбра ли за тоя бе! Тоя беше най-големият тъпанар в курса, и са кво-шефче! Как стаа тва?Мноо добре ми е ясно! Гъзоблизци са сичките! А ние, ние колко сме професионални, и колко работа вършим, и кво, и кво..." Mute.

The best things in life are free. И все пак. Знам, че някой ден ще го измисля. Ще ми хрумне. Не може да го няма. Не може да няма бърз, легален начин за изкарване на пари, несвързан с работа. На моменти почти съм го измислила. Аха да ми хрумне и...става нещо дето ме прекъсва. Става нещо важно.Звънва ми телефонът. Или става време за обяд. Или пък го забравям, почти измисленото. Или пък тъкмо сме го измислили към 5 сутринта след трето шише ром, и на другия ден никой не го помни.

Обаче като го измисля...няма да има вече бутонът mute.Нито пък тези алчни празноличности колегите ми. Нито пък безцелното висене в нета с часове. Тогава ще съм толкова вдъхновена от гениалното си хрумване, че по цял ден ще мога да се убеждавам:The best things in life are free..
Тъпото в това обаче е, че човек май го осъзнава твърде късно, след като е съсипал живота си в изкарване на пари.
Не знам още.
Продължавам да търся вдъхновение.
Пускам си малко south park.Детските псувни винаги са ме зареждали със следобедна енергия.