-->
Мдааа, лоша
равносметка на блога през последната година. Все по-трудно става писането с
времето, все по-трудно става живеенето, смеенето, не-мисленето и
не-пукането...Все по-често пристига зимата в душите ни, безпокойството в съня
ни, облаците в ума ни... Добре че е manu chao, Господ здраве да му дава, все така да пее та да ни
връща малко към нас си, към летата ни, към свободата ни, към последните ни
щастливи стотинки на плажа и радостите от зелените ни залези.. Все по-малко ни
се снима, все по-малко помнят очите ни, все по-трудно се трогват сетивата ни от
малките чудеса на природата...Умните ни политици спомагат за това с 300,
застрояват, разрушават, цапат, стават все по-грозни. Как да гласуваш накрая?
Шефовете ни прогресивно затъпяват, всеки следващ е по-скапан от предишния. Как
да не напуснеш работа накрая? Цените се вдигат, всичко поскъпва, внезапно се
оказва че парите разбираш ли имали значение. Приятелите ти стават все
по-сдухани, започват да говорят за социален статус и висок холестерол, обявяват
излизането вечер за безсмислено разхищение и гледат денсинг старс. За какво да
излизаш и ти накрая?
Така става
накрая, оказваш се загубен в мрачен неделен следобед, носиш в задния си джоб
тъпи въпроси без отговори. Защо, кой, ама как, кога, къде сбърках че стана
така? И защо като бях малък беше така лесно? Аз ли съм тъп или искам прекалено
много? Мда, преди всички проблеми се решаваха с малко manu, joint и ментичка, и никой не знаеше какво е
холестерол. Сега трябва да хапваме повече моркови и цвекло, да градим социалния
си статус, да се обличаме приличноскучно и да се държим като възрастни.
И все пак, ако
все още мълчаливата власт на планината, нежността на вечерния юлски плаж и
акордеонът на manu успяват
чат пат да ни трогнат, все някак ще палим бурите си така, както преди. Без
запалка.
