ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,

родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

събота, 20 октомври 2012 г.

Que hora son?

Очите ми блестят под искрите на Челентано.
Любовта може да е сляпа, но току виж спасила света.
Бяхме млади, но времето май ни изпревари.
Нашата микровселена днес ще се върти наобратно. А утре, нищо няма да е същото.
Питам се, защо старостта се усеща най-силно в малките часове на нощта, прокрадва се като таен призрак, докато клепачите ни отчаяно търсят съня?...

Толкоз за времето.
Публикувано от в

2 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)