Феите чакат снега!

Понякога, още през ноември, като отвориш прозореца вечер, и вече мирише на зима. Покривите на старите къщи миришат на студена ламарина, а тухлите са се сгушили в плахо очакване. Улиците са притихнали в малка нощна идилия, а небето е необичайно светло. Тротоарите спретнато са се подготвили и сякаш целият малък свят на моята уличка тръпне в тайнствено приготовление да се събуди побелял. Мдамм, и остава само да вдишаш за последно от есенния остър аромат, да помахаш на последните люлеещи се листа-закъснели сте, побързайте, трябваше отдавна да сте се спасили! Утре сутрин всичко ще е различно! Утре светът ще е весел, чист, бял, празнично бял! Чичковците ще метат първите снежинки от бидоните със зелето, хората ще стържат скрежта от стъклата на колите си, скрибуц, скрибуц, продавачките ще чистят с лопатки прагчетата пред малките си магазинчета, а децата ще правят снежни топки без да успяват да се уцелят. И всичко ще е бяло, ако може за дълго, за повече от седмица, завинаги...ако може снежната приказка в Борисовата да си остане запечатана, замръзнала като езерото с Лилиите, като призрачния зимен пейзаж по заледеното Цариградско към 5 вечерта, когато вече е тъмно...Да, няма нищо тъжно в това да се стъмни в 5, когато снегът и Витоша ще светят цяла нощ..Нека да е тъмно, а ние ще си светим със снега. Няма нищо тъжно в това снегът в града да се стопи и да стане малко сив, малко кален, малко окаян. Някъде там, съвсем наблизо, борчетата са бели и весели, полянките са палаво застлани, зимата е чиста и непокътната, и ние знаем, че ни чака!