ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

вторник, 21 декември 2010 г.

Обет

Понякога човек прави обет със себе си. И това е най-страшният обет. Защото ТИ си по-важен от всички останали. Неизпълненият обет към себе си е по-страшен от нарушеното обещание към който и да било друг. Защото ТИ си по-важен от всеки друг. Защото ТИ си движещата сила в живота си. А най-трудно се изпълнява този обет-към себе си. Защото е най-лесно да не го спазиш- защото уж не си обещавал нищо на „никой”. Пък хората са слаби сами и имат нужда се обвързват с околните за всяко нещо. Дори за да спазват обещанията си. Хората не съзнават колко е важно да са силни сами и независими от околните. И как ти не си „никой”, а Единственият, към който трябва да спазваш обещанията си. Едва тогава си ти. Едва тогава си честен. Към най-важния човек – към теб самия.

Изпълнението на обета със себе си изисква много смелост. Повече от изпълнението на всеки друг обет. Защото човек рядко сключва обети със себе си. Не си дава сметка за тях. Но веднъж изпълнен, това е животът ти. Това е изборът ти. Това е смелостта ти. Идеята ти, превърната в живот. От самия теб. Това си ТИ.

Скопие, 4.12.2010

Няма коментари:

Публикуване на коментар