Revolutionary Road

Гледали ли сте Revolutionary Road? Това е полу-холивудска драма с Leonardo DiCaprio и Kate Winslet, което, така описано, може да те откаже да го гледаш. Звучи като Титаник, и действително си е истинска катастрофа, само дето не потъва параход, а Кейт Уинслет накрая се самоубива.

В общи линии те са супертипичното семейство, живеят в сдухано американско село и са депресирани яко- тя от скука, той от тъпата си работа. На 30тия му рожден ден решават, че заебават всичко и заминават за Париж, което нали трябва да е символ на едно смело решение за ново начало и бягство от ужасната идилия, в която проспиват дните си. Аха да го решат, и на него внезапно и неочаквано шефът му му предлага някаква по-тлъста заплата. И тук почва трагедията. Той се продава за още няколко хилядарки и се опитва да убеди жена си, че така животът им в депресиращото село тотално ще се подобри.Тъжното в историята е, че и той май вярва в това. То, както очакват зрителите, не се случва, и накрая Кейт Уинслет си тегли куршума, след като сама прави драматичен аборт у дома.

Сега разбор:

След като гледаш филма, и се питаш някак си, ти за колко би се продал? За колко би продал мечтите и живота си? За колко нули би се навил да продължиш да живееш живот, който ОЧЕВИДНО не те кефи? И какво ще получиш в замяна на няколкото нули в заплатката ти? Леонардо получи жена си с куршум в главата. И също така се питаш, защо, по дяволите, тъпата ирония се гаври така с нас, че точно когато си на крачка да поемеш по своя революционен път, се появява тъпият ти шеф с няколко нули отзад? Защо не се появи, когато действително ще ти помогне с тия пари, а няма да купи живота ти с тях? И защо винаги хората се оставят рационализмът да победи над скока към революционния им път?
Сигурно всеки поне веднъж стои на кръстопътя между революционния си път и нулите. По един или друг начин. С нули или с единици, сам, или с жена си, за заплатка или за сигурност...Целият живот е един път към утвърждаване на клишетата, които мразиш като малък. Докато една по една не ти случат всички случки, родили тези клишета. Ето го и поредното от днешната притча:

Който предаде свободата си заради сигурността, накрая губи и двете.

Истината е, че докато го гледаш горкия русичък Леонардо как се обърква във филма, и си мислиш, копеле, ОЧЕВИДНО бъркаш. Отстрани действително изглежда лесно. Обаче на негово място в живота, сигурно всеки би се объркал така. Рационално. Кво ще ходя сега на майната си, като тука ми предлагат сигурна и добра заплата? Защо да скачам в тъмното и дълбокото, като мога да стоя здраво стъпил на земята и да проспа и без това краткото си съществуване? Защо въобще трябва да летя, като да лежа в летаргия е много по-лесно. И т.н., и т.н...

Всъщност на хората им трябва тооолкова малко, за да са щастливи. А колко е трудно, всъщност.