Това не е важно

10 и 30, отново закъснях за работа. Този път защото инцидентно се наложи да гладя и това обърка схемата за по-ранното метро.

Това не е важно. Отидох да си взема един панталон от шивачката.
-Добър ден, имах един панталон за скъсяване, дали е готов?
Шивачката играеше судоко. Каза ми да изчакам малко. Довърши си сета и после каза, че не е готов. Не се знаело кога. Довиждане.

И това не е важно. По-важно е друго. Утре замиваме на море. Още не се знае къде. Това не е важно, къде. Важно е да се заминава, за да се пристига. Това е много, много важно. Много по-важно от спешния конферентен днес следобяд и спешните мейли от разни отчаяни работохолици.

Има и други важни работи. Да градиш, вместо да рушиш, да си смел вместо да си умен, да се движиш, вместо да чакаш някой да те качи, и други подобни.

Още по-важно е да не спираш да питаш, колкото и по-гадно да става с всеки следващ въпрос. Всеки следващ носи още един, и още един, и още една врата без отговор. Но това не е важно. По-важното е, че продължаваш да имаш въпроси. Отговорите не са важни. Те не те държат буден.

Друго суперважно е, да слушаш. Но не другите, а себе си. Това е супертрудно. Другите са лесни, те постоянно говорят. По-важно е, кога говориш ти, а най-важно е, да се слушаш, когато говориш.

Да говориш на другите също невинаги е важно. Те рядко слушат. Снощи един пич на едно парти беше дошъл само за да каже, че в събота ще пуска в Бutchers. Всички го чуха, ама никой не го слушаше. За какво, като всички ще са на море събота. Още не се знае къде, но това не е важно. Важно е да се заминава, за да се пристига. Отново.