Live forever

Всички имали супермного работа. И аз имам, ама я игнорирам, пускам си Oasis, ставам отново осми клас и почвам да вярвам в любовта, мечтите, свободата, многофазмения оргазъм и неважността на парите за щастието. Oasis разправят, че щели да живеят вечно, а в клипа постоянно дават някакъв гроб. Фейсбукът напук на тях пък бълва още и още снимки на бебета и булки, осветени апартаменти и уредени животи. На пък ми се плува на тъмно и на дълбоко, лети ми се по стръмно и на високо, пие ми се до дъно и на Широко, смее ми се на всички, дори май малко ми се танцува. Изобщо цялата тая история с „усядането”, build a house , settle down, и т.н. може доста лесно да бъде утрепана с една две песни на място, малко повече уиски и правилната мацка на плажа..не че е това идеята де. Сигурно за всеки си има момент, но някак си подозрението, че не искаш да идва и твоето време , и твоят ред да изглеждаш по този нелеп начин със смокинг изтопосан във фейсбук на сватбената си снимка. (подозирам, че като дойде my turn, facebook ще е потопен вече в архива, а дано).
Трагедията по темата идва оттам, как всички се правят на много свободолюбиви, ама всеки тайно си търси човека, мястото и огнището, където да зацикли над вкусните манджи и вечерните новини...Докато отново не му се дослушат песните на смелите му грехове от едно време.

А в осми клас май имаше нещо като пълно щастие?...

Всъщност, то пълното щастие почти си го има:


В ето тези моменти, в които само 1% от щастието е останал някъде по пътя от София, в размислите за сигурността, която презираме и без която никой не смее да продължи. Опасен е само затвореният кръг, в който ни вкарва този копнеж по сигурността. Той именно кара всичките нелепи клоуни от фейсбука да си го причинят, защото се надяват да напуснат цикъла. Кога ли идва разочарованието, че и това не е било това бленуваното разнообразие?

Пускам си часовника на дъното на раницата, където ще преживява следващите няколко дни в компанията на ключовете от вкъщи и от клиото. Нямат право да напускат дъното, докато не го стигна и аз в края на уикенда. Едва тогава ще се изплуват пак като основни герои в ежедневието ми.

А дотогава нека бъде безвремие.
А пък после, нека живеем вечно.