Феите, уви, все още не са направили достатъчно вълшебства, за да построят приказния си замък. Затова им се налага да живеят в Панелка. Панелката е символ на една цяла полу-историческа епоха. Панелките пазят своите тайни почти така, както Балкана. Панелките са емблема на един строй, построил сума ти работи. Панелките са си Панелки докрай.
Приказният герой Камен Донев нагледно описва ежедневието в Панелката в приказната си постановка За народното творчество . Народът е онагледил драматични сцени от Живота в Панелката и във филма „Топло”. Изобщо, Панелката е основополагащ елемент в българската кинематография и театрална сцена. И това не е случайно:
Да живееш в Панелка е като да живееш с целия блок в един апартамент. Всичко се чува. Всички се познават. И всеки знае какво прави съседът по всяко едно време от равноденствието. Създава се една непринудена интимност, която намира израз в малки приказни действия на обитателите: пускане на казанчето, сутрешно попръцкване, шамар на съпругата, удар с тиган по главата на пияния мъж, детски писъци, бурен секс, скърцащ стар паркет, тряскане на врати...
Освен звукови ефекти, в Панелката без проблем се разнасят и вълшебни аромати, гъделичкащи обонянието. Винаги се знае кога жената на домоуправителя пече кърначета и кога Зулумови пържат кюфтета на балкона. Миризмата на скара често се смесва с аромата на белина и кучешките изпражнения във входа.
Визуалните ефекти също са на ниво. Във входовете обичайна гледка са арт инсталации по стените. Автентични надписи IRON MAIDEN, BON JOVI, METALIKA, КУР ЗА ЛЕВСКИ и ЦИГАНИТЕ НА САПУН, написани с тебешир. Падащата мазилка е част от постановката. Дървените вратичките на пощенските кутии зеят весело с подаващи се рекламни брошурки на Мосю Бриколаж и Фантастико.
Вечер всичко притихва. Верните квартални помияри заспиват на изтривалките на партерен етаж и се грижат за безопасността на гражданите. Панелките наистина пазят своите тайни. И най-веселото е, че всеки знае тайната на съседа. Или поне така си мисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар