Нова година с парацетамол и още нещо

31.декември 2010, 10.15ч. , 38.4°. Третият пореден ден с температура над 38° е наситен с особено празнично настроение за предстоящата новогодишна нощ.

Смъквам се едва едва от леглото и със сетни усилия пускам телевизора. Дават „На кафе” с Гала. Гала принадлежи към онази група жени с едно име, които изговарят някои думи грешно, и най-вероятно изписват съвсем малко думи правилно, руси са и ходят с бални рокли без гръб и огромно деколте дори когато температурата извън студиото е обратнопропорционална на моята телесна в момента. Винаги съм се чудела защо трябва да ходи толкова гола тази жена Гала, и сега в състоянието на температурен унес прозрях- тя ходи гола, за да не се акцентира възприятието върху грешно изговаряните думи. Веднъж Гала беше питала един нейн гост турчин как празнува Коледа. Разголените Галини тоалети може би замазват и такива ситуации.

Окрилена от това прозрение правя жалки опити да закусвам и гледам „На кафе”. Гостува Росица Кирилова, която с цел да навакса дрескода на Гала, също е почти гола. Закуската ми преминава в безуспешни опити да обясня на майка ми дали, и ако да, защо точно ми е смешна Росица Кирилова. Неравностойният спор приключва с проклятието на майка и аз на нейните години да изглеждам като Росица Кирилова. Ужасена от това пожелание, се връщам да полегна.

12.15ч. Лежа на леглото, но не съм съвсем там. Неусетно се пренасям в голяма слънчева къща с двор и френски прозорци. Прозорците са широко отворени, пеят птички, а в двора на воля си играят две деца. Плахо преминавам покрай тях и усещам, че те не ме забелязват. Надниквам вътре в къщата, където има огромна трапезария и голям диван. Изведнъж виждам себе си на дивана-лежа със списание и пуша някакъв коз. Едва се сдържам да не извикам, когато децата нахлуват в хола с крясъци: „Мамо, мамо.”
Събуждам се плувнала в пот и дишайки тежко. Отнема ми няколко минути да осъзная случващото се. Поглеждам термометъра- 38.2°. Това обяснява неадекватните ми кошмари. Отдъхвам си с облекчение и се отпускам назад.

След малко отново ме унася. Този път неволно си представям една по една приятелките си, и как точно прави секс всяка една от тях. С учудване осъзнавам как външният вид не е в пряка корелация със сексуалността на приятелките ми. За радост, преди да изпадна в детайли, отново се събуждам.

17.30ч., 38.7°. Не, не, не може повече така, ще погледам телевизия, за да се разсея малко от сполитащите ме кошмарни сънища и привидения. Включвам новогодишния концерт на българските звезди от края на миналия век по БНТ. Премрежвам поглед към екрана. Отново Росица Кирилова, която този път вече ми се струва прекрасна. „София ухае на липи....”, пее Роси Кирилова, до нея Ваня Костова се клати като Cartman от South Park, а на мен очите ми се пълнят със сълзи като на пенсионерка пред „Дързост и красота”. Температурата ми се повишава с приближаването на празничната вечеря, а носталгичният концерт понижава тонуса ми с всеки следващ тон. Нежният мецосопран на Мими Иванова ме пренася почти на мястото на концерта....
Следващите часове минават в полуунес и цялостна апатия. Сънят се оказва най-доброто бягство от зловещата нова година, която предстои. Въпреки връхлитащите ме кошмари-микс между семеен живот с къща деца и приятелки правещи секс, предпочитам да спя пред това да гледам новогодишната програма по телевизията. Видяното през деня е предостатъчно.

23.55ч., 38.3°. От години не бях прекарвала Нова година в Мусагеница и затова не подозирах какво предлага мусагенското небе и в какво точно се превръща кварталът. Тъмните улици се осветяват почти до електриковорозово, фойерверките пръскат светлина навред и обливат панелните блокове във всевъзможни цветове. Атмосферата е вълнуващ микс между Левски Г и ивицата Газа. Целият блок се тресе от гърмежи и тътени, а военният от четвъртия етаж стреля с пистолет. Не знам дали е от температурата, но ужасно се вълнувам. Дори забелязвам, че се заформя своеобразно състезание между 83ти и 85ти блок. Колкото по-силно стрелят от 83ти, два пъти по-мощно отвръщат от 85ти. Аз не мога да заемам страна, понеже съм от 84ти, и съответно понасям всички вибрации и трусове от двете страни на блока. В полунощ всички гърмежи се сливат в един общ тътен, и дори тези от 83ти и от 84ти се отказават и се включват в еуфорията. От балконите падат саксии, всички телевизори пробляскват, танцувайки Дунавско хоро. Аз припадам от поредния гърмеж-пиратка, приземил се на балкона и строшил купичка с мушкато, превръщайки я в новогодишен прах.

Утре ще сложа в баницата точно 11 късмета, и всичките ще са с еднакво пожелание- ЗДРАВЕ.*

*до последно се колебаех дали все пак да не бъде СЕКС.