Жажда за живот

Vincent van Gogh е бил на 27 години, когато е осъзнал, че иска да стане художник. С други думи, време е. Феите, колкото повече се запознават с Vincent van Gogh, толкова повече общи неща откриват с него. Уви, не откъм наследство на таланта му, а по-скоро черти на характера. Всяка негова отстрани изглеждаща откачена постъка на Феите се струва напълно логична и оправдана. Това прави ли ги луди? Това че разбираш лудите, прави ли те луд? Какво значи луд въобще?

Както и да е това.

Освен това, между Steve Jobs и Vincent van Gogh има нещо много общо. Адски. И то е, че и двамата не са спряли да търсят, докато не са открили нещото. С осезаемата разлика, че първият го е знаел от самото начало, а Vincent van Gogh е трябвало да мине през подземния свят на мините, глада, провалите, мизерията, отблъснатата любов и т.н. shits, за да стигне до него. До прозрението, че най-сетне е открил как е да полезен на себе си и на хората. И тогава казва: обещавам, че повече няма да сменям. Обещавам, че това е последното. Явно се е открил в него.
И именно това обяснява предишната му поредица от провали.

Щом се проваляш, значи това НЕ е твоето нещо. Щом не става между вас, значи това НЕ е човекът за теб. Щом е свършило, значи това НЕ е твоето яке.
Така ли е? Ако знаехме поне, така ли е...но ако е така, на Vincent van Gogh картините не тръгват с главозамаен успех да обикалят света от самото начало. Тогава как откриваш, че пък именно това е нещото, като и там има провали?
Без страст няма енергия, без енергия няма резултат...който обича, живее, който живее работи, и работейки, има резултат...

Ужасно, ужасно, това, че едно нещо не върви, знак ли е, че то не е за теб, или пък е знак, че всяко начало е трудно и това са въпросните предизвикателства и т.н.?
Истината е, че няма смисъл Феите да продължават да търсят белезите на Големия живот в чужди съдби. Съдбата на Феите тече в момента, тя е тук и сега заедно с всички останали лайна и неразбории около тях. Всяка една изтекла минута загубено време отдалечава Феите от Големия им живот и от търсеното нещо. Влакът, на който са се качили Феите без да се усетят, се засилва непрестанно все повече и повече и лети към Малкия живот на заспалите мъртви души. Рано или късно всички влакове пристигат на една и съща гара. От нея после връщане няма.

Колко, колко завиждат Феите на хората, открили своето яке, своето нещо, своя човек, и как виждат колко малко е нужно да живеят хората Голям живот, и колко е трудно това всъщност.
Феите гледат с тъга как всички около тях крадат с шепи от собствената си свобода и как се стискат да дадат мъничко смелост от себе си за да живеят
Щастливо. Ама Tолстой си го е казал: Лесно е. Ако искаш да бъдеш щастлив- бъди!