Храна за душата

Този текст е създаден в онова състояние, в което си достатъчно зле, за да не ти пука какво казваш, но и достатъчно добре, за да се концентрираш да го напишеш.

Тоалетната на някакъв ресторант в Драгалевци. Пияна съм ужасно от мента и ром, а булката е бременна в третия месец. Всички гости крещят „Горчиво!”, а според Металика като фон Нищо Друго Няма Значение.

Дори след ТОВА количество храна, с което се тъпча цяла вечер, коремът ми отново е празен. Празен като душата ми.. С тази разлика, че за корема винаги има свински вратни пържоли и люти чушки и той ще е доволен, докато ако предложа това на душата си, тя ще ми се изсмее гръмко в обичайната си изкривена гримаса и ще каже: Отново ли няма храна за душата? Е толкова ли свърши храната за душата? Писна ми да ме храниш с алкохол.

Да ти се гади от алкохол е като да ти се гади от любов. Знаеш, че като повърнеш ще ти мине, обаче зорът е докато повърнеш. После се освобождаваш от обзелото те опиянение и ти олеква супер много. Обаче ако въпросното опиянение се абсорбира от организма ти, става доста зле. Като цяло се натрупва един Dauerschaden, което е на немски и значи трайна щета или нещо подобно. По-добре да не уточняваме как се произнася поради споментия ефект на повръщането.

Та казвам аз на душата, еми душа, няма храна за душата. Мога да ти предложа да повърна, за да се освободим от натрупаното фалшиво опиянение? Оо, не казва, душата, аз искам да летя! Дай ми храна за да полетя! Няма, душа, няма, казвам аз и се обръщам към мозъка си. Той спи лениво летаргичния си сън вече три години, прилежно изгладен от достатъчно билки и химия, и все пак намира сили да каже: Душа, аре откажи се от тия полети. Няма смисъл. Най-много да се фраснеш някъде и да умреш, а аз да остана сам тука и съвсем да не мога да се оправя с тази...тя е тотално побъркана!

Навън скоро ще изгрее слънце, а аз ще пробвам да събудя още една умряла душа.