Да вляза или да не вляза?

Стоя пред вратата както всяка сутрин и се чудя: Да вляза ли, да не вляза ли? Що не може като по филмите? Една сутрин главният герой просто не отива на работа, а избягва, качва се на колата си и отпрашва да пише романи, съзерцавайки природата или пък отива да изгрее на някоя сцена, осъществявайки детската си мечта.

Стоя с магнитната си карта в коридора, и си мисля…Даже не си мисля къде са детските мечти, идеи и други подобни…Не си мисля как съм била убедена, че ще върша вълшебства като порасна, и как ще променям света…Как ще съм смела фея и ще правя смели и големи неща…Отдавна не си мисля такива работи. Отдавна съм забравила колко съм ненавиждала като дете малкия живот на възрастните с малките им професийки. И колко, колко съм била убедена, че ще постигна най- големия живот, тотално различен от разните му схеми и рамки, понеже самата аз съм фея извън схемите. Странно нещо, как с времето намаляват смелите мечти, ей така, малко по малко стават все по-невзрачни. И се намират все повече сериозни оправдания защо не ги задържим така големи, а се чудим как да ги смаляваме, за да не пречат на новите ни „големи планове”.

Стоя със смешните си корпоративни дрехи. Покрай мен минават корпоративни фигури с корпоративно излъчване. Около мен няма прозорци, а само червеникави корпоративни стени. Преди година всичко това беше част от поредния ми „голям план”, чието осъществяване упорито досмали големите мечти на малката фея. Ама какво си мислех тогава, ейй, ето, влиза малката фея в света на големите, на бизнеса, ейй, глей са кво става…Ентусиазмът на начинаещия. Розовият филм на бъдещите поршеdrivers. Нови проекти, да се учим, да се развиваме, дрън мрън…И постепенно се почна: Това не е в срок. Това не е нашият модел. Придържай се към нашите templates.Уфф, как не разбираш. Ама това е градивна критика бе! Проактивност, проактвност трябва!!! Не го слушай тоя, той не си разбира от работата, гледай моите проекти..А тия кви са лицемерни, нищо не разбират!Я кажи той в колко си тръгна вчера, а? Ама защо така си го направила? Нее, това не съответства на представите на клиента. Не, тия нови идеи не са уместни според наложената корпоративна култура.…
И после дойдоха тричасовите обедни почивки…уф, добре, айде още само малко…не мога довечера, утре съм на работа, ма какво пък толкова…ще позакъснея…а дали направо да не си взема болнични?...как не ми се ходи…Всъщност, къде ми е мотивацията? За кво ходя въобще???
И кво стана? Не само че не се изкефих на тоя свят, ами и тотално се откъснах от света на малките феи със смели мечти. И сега вече пътят обратно към този свят е с хиляди греди и препятствия, които съзнателно съм си поставяла докато пораствам. И мечтите са толкова малки и плахи, толкова безпомощни, като мен. Самата аз сега съм по-малка и безпомощна от всякога, с тези смешни дрехи чудеща се пред вратата: Да вляза или да не вляза. А като малка фея бях толкова по-смела, по-силна, и наистина можех да правя вълшебства. Защото знаех как. И вярвах, че ще стават.

Стоя пред вратата и си мисля. Значи днес, да попълня тия формуляри, да изготвя това становище, да звънна в агенцията, да внимавам в колко ще се върне от обяд тая тъпа пача от съседната стая…Тиииииииииииииииит с магнитната карта.Вратата се отвори. И отново съм in.