Вечно светещият прозорец

Вечно светещият прозорец пак свети. Той свети постоянно. Години наред. Това е последният десен прозорец на последния етаж на високия блок отсреща. От повече от десет години тоя прозорец свети непрестанно. Целият квартал спи потънал в тъмнина, и само тоя прозорец е като някакво неправилно квадратно слънце посред нощ. Всеки път като се сетя да погледна към него, и той свети. Връща ме седем години назад. Два часа посред нощ е. Аз вече четвърти час съм на телефона без скорощни изгледи да спра. Около мен всичко в стаята е тихо, предметите са тихи, и се чува само гласът ми и гласът от телефона. Дрънкаме си пълни глупости, които още помня. “Кефи ти се много ясно. И кво. Утре в голямото междучасие ходи му искай огънче”. “И кво.Аре ще избягаме от последните два и ще се моткаме в парка.”.”В петък Велина ще праи парти в един празен апартамент в Овча купел и там някой щял да носи много коз. И кво.”...Безкрайни телефонни разговори посред нощите, а прозорецът си свети ли свети.

Десет години по-късно пак си свети. Аз си цикля пред чата, около мен предметите са пак така тихи, и се чува само чаткането по клавиатурата. Колко странно. Разговорите почти не са се променили. “Добре, аре, утре си вземам болнични за да ходим на Витоша или по магазините”.”Кво стана снощи до колко стояхте.””И той кво. И ти кво. И после кво.Стига бе!Леле, колко са бяха разбили всички, лудница. А утре вечер кво.”
Свети си прозорецът, а аз си водя безкрайните суперсмислени разговори. Какво ли се случва в тая стая всяка нощ толкова години? Дали случайно се засичаме винаги? Примерно, той като погледне към моя прозорец дали вижда, че и аз светя? Дали и там се водят същите възвишени разговори както в моята стая? Може би е същото. Може би и там просто живее някоя нощна птица.
Или пък някой нещо твори. Някой измисля еликсира на щастието, вечната младост и множеството последователни оргазми. Неуморно се труди и някой ден ще разкрие уникалното си изобретение, с което ще направи щастлив целия свят, а самият той ще забогатее неимоверно.
Възможно е и да е някой масов убиец и да разфасова трупове по цяла нощ. Стаята му е пълна с човешки органи и крайници и той примерно ги колекционира денем а вечер ги разчленява. Бррр.

Избирам си да вярвам в първото. Аре стига с тоя skype вече. Само губи време. Съдбоносните разговори за днес приключиха. Гася. Леле, тоя прозорец пак свети. Дано е първото. С тази втората идея малко ме е стах да заспя.
Брр.