Чете се само на музика

Има места, които затварят реалности. Щрак, ключалките на всички врати на колата, и вече сме другаде. Това се чете на Massive Attack, „Better Things”, „Heat miser”. Или на Portishead, “It Could Be Sweet”, “Roads”.Или Jack Johnson, “Tomorrow Morning”, “Times Like These”. Отвън светът си стои същият, и още го има, ние го виждаме през прозореца на голфа. Обаче кво от това? Тоя свят не ни бърка грам. По улицата на сантиметри от нас минават хората, обаче те са част от другия свят. И ние бяхме там допреди минута. И ние бяхме в този свят. Малко преди да догори докрай цигарата, която току що си поделихме, и ние бяхме там. Сега може само да го гледаме през прозореца на колата, той вече е толкова далече. Измамно далече е. Ние вече пътуваме към все по-абсурдни вселени. Всяка малка дръпка ни откъсва все по-бързо. Смеем се. Смеем му се на този свят отвън, и си мислим едно и също, без нищо да си казваме: колко са зле тия отвън. Те нищо не разбират! Те само минават покрай колата, и даже май виждат че сме вътре, въпреки тъмнината. И пак не разбират, и си въобразяват, че и ние сме от техния свят. Нямат никаква идея колко далече сме вече. Направо е странно как още виждаме, че отвън има и друга реалност. Вътре в колата всичко е пълно с музика. И смях. Нашият смях. Смеем се през цялото време на едни и същи неща, без да си казваме и дума. В нашия паралелен свят няма думи. Всичко е смях и музика. Като спрем да се смеем, само се усмихваме безмълвно. Пак на едно и също нещо. Ние няма нужда да си говорим. Ние си говорим идеално без думи. В този свят в колата думите са като неканен гост от външния свят, за който няма място. Колата и без това е тясна. Всяка дръпка я стеснява повече и ни сближава още мъничко. Вече в цялата кола има само музика, дим, безмълвни усмивки и много, много малко светлина от уличната лампа.

В колата няма движение. Сенките се движат измамно. В колата няма време. Часновниците не успяват да издържат на дима и тъмнината и замират. В колата няма пространствени измерения. Разстоянието между нас, между седалките, до вратите, изчезва през дима и смеха. В колата оцеляват само миглите, косата и ноктите. Всичко друго потъва в меката тъмнина на дима.

Яко, а?

3 през нощта. Мъглата се е спуснала над Седмочисленици. Всички боклуци на Графа спят мръсния си сън. Завръщането в онзи свят е най-естественото нещо на света. And somehow I know –it will never be the same.