Едно шуменско и две малки ментички

Едно шуменско и две малки ментички

- Едно шуменско и две малки ментички.
- Четири и петдесет.
- Четири...айде, 50 ш’ ти дам другия път.
- Айде, и умната.
-
Разговор в 8 и 15 в сутрешната бакалийка на Шишман. Камбаните на Седмочисленици точно са ударили поредната неправилна поредица бам бам, и прошляците се събуждат по пейките, докато циганите помитат угарките от снощните им цигари. Шишман е толкова як сутрин! Шишман е мястото на най-вдъхновяващите диалози по това време. Уличката е толкова тясна, че е абсурд някой разговор да остане анонимен. Вървиш ли и водиш ли разговор по Шишман, няма как да не включиш и минаващите покрай теб. Вървиш ли си сам, не може да не станеш част от поне три разговора на минута. Минаващи разговори. Като тоя с шуменскто и ментичките.Взе си човекът бутилките и се замъкна лежерно към Седмочисленици с един хипарски кохух при 20° и едни ботуши, дето едва ли скоро ги е свалял, ама бяха модерни преди има няма 12 години. Колко свежо, да почнеш с едно шуменско и две ментички, особено ако има с кого да ги споделиш в градинката в 8 и 15 сутринта. И да гледаш как минават покрай теб тия с другите разговори. А другите разговори не са по-малко интересни.

- Тука за повече от час с тая бележка не може да паркираш.
- Е как да не мога, Венелин не е синя зона. И не ми говорете на ти!
- Как да не е бе, ти знака ей там не го ли виждаш бе! От цяла година е синя зона!
- Абе не ми говорете на ти бе! На кой да се оплача? Това е противонотариално!
- Абе на Вие ти говоря бе, не чуваш ли! На Вие ти говоря...

Хаха. На Вие ти говоря през цялото време бе...

- Та ти казвам, не знам откъде ги беше изнамерила тия шалчета, ма може ли толкова цигански да се облече! Отишла в Мараята да яде, ми облечи се малко бе...ма да бе, с ония ботуши беше...ужас...И тва ми била жената на шефа...ужас, ужас..Е не те лъжа, питай и Рени като се видите...Айде, айде, че ми свършват минутите заради тая кокошка...айде...

Ше и свършат минутите заради тая кокошка.


- Алоо, шефе, бе слушай, аз ше позакъснея малко, че ако знаеш тука кво е на околовръстното...ужас, ужас, ей са тука вися в едно задръстване от половин час не съм мръднáл и метър шефе... няма мърдане...добре шефе...айде...добре шефе.

Много интересно къде ще отиде да се припича на слънчице с кафенце докато шефът му се прави че вярва. Дали и аз да не излъжа, че съм в задръстване и да остана цял ден да слушам разговорите или ше ми писне?