500 евро

Колко са точно 500 евро? Една заплата? Половин заплата? 4 заплати? 1/8 заплата? Уикенд за двама на Банско с безумно много екстри? Еднопосочен билет до Щатите? Издръжката на 9-членно африканско семейство за шест месеца? Колко са, колко са? Две рокли в мола? Последният iPhone? Безкраен списък, от който може да заключим, че 500 евро са и много, и малко, и дори средно много и средно малко пари.

Това, съвсем примерно, са три заплати за един средностатистически служител на българското летище.

Терминал 2, 6 сутринта. Феите и един полузамаян приказен герой бродят из терминала в отчаяно търсене на гейт Б (примерно) и редовен полет към Франкфурт. Феите са се озовали на летището директно след 7–часов сет на 4ти км, а приказният герой каца направо от Мохито. И двамата са с разредени кръв, урина и мозъци, червени очи и празни погледи. Това (не)състояние отвежда героите по погрешка в посока „Нещо за деклариране”, при положение, че и двамата могат да декларират най-много към 2 промила и нищо повече. „Ейй, вие двамата, не гледате ли къде вървите беее”, провиква се гореспоменатият средностатистически служител на българското летище. „Абе ейй, чшш, я по- кротко!”, отвръща приказният герой в полусън. Тази погрешна реплика го изпраща в стаичката зад ъгъла, където се усамотява със средностатистическия служител. Феите са безкрайно уплашени. Те вече проектират случващото се в стаичката в главите си и гледката далеч не е приятна. Най-вероятно приказният герой ще излезе изтрезнял, гол, изнасилен и подстриган нула номер. Бррр..
След няколко минути Жорката излиза. Облечен е, има коса, още е пиян, но е мегасдухан. Средностатистическият служител, вместо да го изнасили, е направил нещо далеч по-ужасно. Влязъл е в стаичката, пуснал е радио Хоризонт, седнал е зад бюрото и е извадил един фиш. Почнал е с просълзени очи да го размятква пред очите на Жорката, и да повтаря: „Погледни, погледни, момче, колко ми е заплатата! И за тия пари аз денонощно се разправям тука с такива като тебе, дето ми късат нервите! Кво да направя, а?А? А детето? А жената?АААА!” Ала бала портокала. Жорката мигал, мигал, докато фокусира 300 лв. брутна заплата, свил рамене, измрънкал нещо, и накрая излязъл.

Шест месеца по-късно, същото място. Летището е оживено и неорганизирано. Феите отново излитат за Франкфурт, в състояние, сходно с гореописаното. Набутали са произволни вещи в багажа в последните 15 минути, междувременно чатейки, телефонирайки, пеейки и блеейки. Съдържанието на куфара е пълна мистерия дори за самите Феи. Единственото, което помнят е, че по дяволите забравих да извадя от куфара плика с ОНЕЗИ 500 евро, които Х ми даде да занеса на У...
2500 км по-късно. Феите са изтрезнели и приземени. Куфарът ги чака на лентата преди самите те да са стигнали дотам, бахтиииии и летището...Защо в София кацат по 3 самолета на ден и багажът винаги се бави толкова, се питат Феите, докато отварят куфара да проверят за парите. Отговорът е там вътре, в куфара. Все пак отнема време да разровиш и без това разхвърлян багаж и да намериш в него плик с 500те евро. Лудница. 500те евро ги няма. Ей така, няма ги. Откраднали са ги на летището! Сложих ли ги, почват да се питат Феите в объркана паника...

В този момент въображението на Феите поражда в главата им следната анимацийка: Средностатистическият служител, детето и жена му на плажа. Жена му е с нов бански от мола, детето има най-модерния пояс на плажа, а средностатистическият служител отпива мастика Пещера- страст на кристали и смуче мустак самодоволно. „Ееех, жено. Ако не бяха тия 500 евро от червения куфар, щяхме да видим морето през крив макарон!” „Прекрасен си, скъпи!”, гали жена му косматите му гърди и отива да позира в кафенето с новия си бански.

Сигурно така балансът в хаотичния свят поне малко се е възстановил, успокояват се Феите, кроейки вече плана в главата си- как да спестят билета от влака, за да компенсират поне малко загубата.
Амин 500 евро.