Бензинът след 27

Ей така ще се източи животът, точно както се точи бензинът всеки ден от резервоара на Клио, си мислят Феите докато хвърчат поредната зимна сутрин по нанадолнището на Цариградско. Гледат Феите как намалява бензинът всеки ден все по-бързо в зимни условия...Почти със скоростта, с която си хвърчат дните след 27...Животът минавал по-бързо след 27...Хммм..Разликата с бензина е само, че като свърши, и ще презаредим. А като се източи животът, ще презаредим ли? С какво точно? С нови дни? С нови нощи? И те ли така поскъпват, както бензинът, постоянно? По-скъпи ли са дните и нощите след 27? Изобщо, колко точно струва един ден на 27? На същата цена ли е както на 16? Или както на 5? Или както на 55? Да не говорим пък колко са скъпи вечерите... и нощите...те са ужасно скъпи, много по-скъпи от дните! Животът поскъпва с възрастта. Времето поскъпва с всеки изминал ден. Колкото по-стари сме, толкова по-скъп ни е животът. Толкова по- бърз ни е животът. Толкова по-малки са ни нощите, и вечерният прах след нас...Да можеха Феите сега да си купят една вечер на 16...Те са много по-евтини и много по-яки...Защото тогава не мислехме за цената на времето, не бързахме да го спрем, не мислехме, че така ще поскъпне. Не знаехме, че времето ще ни стане дефицит. Не знаехме, че животът и нощите ни ще са дефицит, и харчехме с пълни шепи, защото имахме от всичко по много. Цялото време беше наше. Целият живот беше само, само наш. А не като сега, когато сме раздали живота си на милиони познати и непознати, които ни губят времето, правейки го толкова скъпо...
Ужас... с какво ще презаредим, като свърши животът, се питат Феите, и им се иска да има бензиностанции за дни и нощи, в които отиваш, сипваш колкото време още ти трябва, и правиш с него каквото си поискаш.. До следващия път, като свърши...


/тук счетоводителката ми сепва вдъхновението с един болничен. И тя е един от всичките, на които сега ще дам една ужасно скъпа, направо безценна минута.. /