Самосъд

Цял ден hate-вам around, което е доста по-лесно всъщност отколкото да се напъвам да се преструвам, че съм в добро настроение. По-лесно е така. По-лесно е да hateваш, отколкото да обичаш. По-лесно е да плачеш, отколкото да се смееш. А най-лесно е пък да съдиш хората наоколо, без да си наясно с обстоятелствата. Всички нон стоп съдят и дават оценки. За всичко и всички. За скапаните шофьори, за кухите сервитьорки, за ленивите държавни служители, за приятелите, които не връщат пари, за лъжливите политици, за меркантилните леки жени и безмозъчните мъжета лайна. Всички са зле! И всички съдят и хранят непрекъснато! Без значение дали и ти си от скапаните шофьори, дали си куха сервитьорка или държавен служител, без значение дали си меркантилна курва или безмозъчен дришльо! И е все едно че и ти никога не връщаш парите назаем! Всички други са зле, като не го правят! Глей го тоя простак откъде се изрязва на светофара, колко е проЗ, к’во от тва че аз минавам оттам всеки ден, а! Тоя е проз просто! А аз съм супер! Всички жени са курви, само аз съм непорочна девственица! Всички мъже са тъпи путьовци с ниски заплати и малки пишки, само аз съм ебати пича, нищо че нямам кинти и мацките ме игнорират! Как може така си хвърлят боклуците през прозореца, верно, че и аз го правя, ама аз само вечер като е тъмно и само органичните отпадъци в найлонови торбички! Супергадно и задимено е това заведение, казвам аз и изпускам поредния облак дим от цигарата, тръскайки на земята.

Якоооо....

Най-лесно е да hate-ваш, да съдиш, да даваш оценки и да философстваш. Ако не дай си боже стане дума за теб, винаги има оправдание. Както стана ясно, ти си непорочна звезда-девственица-ебати пича-която хвръля боклуци само вечер през балкона и се нарежда първа на светофара само като е супер изключителна ситуация, не връща парите назаем, ама само като забрави. И няма комплекси. Ама никакви!

Всички сме безгрешни, а всички останали са зле.

Това е суперлесно и всеки го умее до съвършенство.