Феите и нещата от живота а.к.а. Честита коледка

За дневните разговори и нощните признания,
за музиката и семейството,
за вкусната лютичка храна и зареждащия филм,
за приятелите и секса, за магията на билките и енергията на пшеницата, за кока-колата като извор на живот,
за танците в тоалетната,
за късните подвизи и ранните амбиции, за детските комплекси и вдъхновението от новите умения, за чуждите езици и музикалните инструменти,
за глътката енергия на екс докато сътвориш поредното писъмце,
за мързела и съня, за ината и удовлетворението,
за плуването и слънцето, за пътуването и страха от връщането,
за скока отвисоко, за приземяването на непознатия бряг, за океана, който ти е приятел,
за Бразилия, Бразилия, Бразилия,
за недружелюбната планина, която те изтощава, за малкото борче, което те зарежда приятелски,
за страха да си направиш напук и да се победиш, за момента, в който имаш всичко без нито една празнина в клетките ти, и все пак, кое е това, което липсва????

С 20-ката по Дондуков

Пътуват Феите с 20-ката по Дондуков, снимат с очи и правят репортажи в главата си, и си мислят: Родени ли са те на този свят с мисията да вписват обстоятелства в Търговския регистър?

Пейзажът навън е прекрасен фон за бразилски underground сериал, а обстановката и лицата в трамвая биха били ударно вдъхновение за Ван Гог- художник на човешката душа, обличащ човешкото страдание в образ. Бабички със сухи лица с тънки начервени устни и лилави коси, смачкани домакини с евтини шлифери и торби на Фантастико, пълни със салами и лютеница, млади момичета с леопардови якета, чанти на louis vuitton от изкуствена кожа и топирани бретони...ученици от прогимназията с модерни gsm-и, от които се носи кръшният глас на Преслава... И всичко това в съпровод на тряскащите се на всяка спирка врати и крясъците отвън: ”Още малко може, още малко може ”, „Аре по-бързо се качвай мама ти де*еба” и „Къде ме засичаш бе педал долен” от страна на ватмана. Ватманът е на възраст между 20 и 60 години, има плакат на споменатата или на друга световна известна попфолк изпълнителка и пуши цигари без филтър. Отказва да продава билетчета и мирише на мастика.

Всички са смачкани като саламите в торбите на домакините и гледат кисело като виното, което ватманът е скрил под седалката си. Супер яко е!

Най-якото става, когато в трамвая се качва контрола и започва да се клатушка между седалките и да крещи властно: „Карти и билети”. Сериозна част от гореизброените образи се запътват към вратите. Контрольорката е едра българка с едри гърди и едри пръсти, и говори някак си едро. Присвитите й сиви очи пронизват изпитателно всяка карта и билетче, и търсят следващата си жертва. Идеални за случая са двама млади цигани с кожени якета, лилави нокти и сплъстени коси. Те нямат билети и въобще не им дреме. Това вбесява конктрольорката, настъпва на секундата скандал на етническа основа и пет минути по-късно цялото правителство е пратено от всички в трамвая начело с пияния ватман по дяволите, на майната си, на пи*ка им лелина и във всякакви други сходни посоки. Едрата контрольорка изритва мазните цигани по стълбите, докато те се хилят самодоволно.

Спирам да пиша през работно време.

Обещаната изповед на една мъртва душа или един обикновен ден на един необикновен счетоводител

Екстракт от живота на Веси. Ще презентираме един ден. Един ден е достатъчен, за да опознаете Веси. Гаранция, че и вчера и утре са като днес. И именно в това се крие магията на живота на Веси.

Веси, като се редеше на опашка да си избере живот, имаше няколко опции:
а/ кратък живот с всеки ден-различен, нестихващи изненади, с вълнуващ неочакван финал и оставящ следи- 3000лв.
б/среден живот с всеки ден-почти като вчера, с много малко изненади и предвидим финал-2000лв.
в/среден живот с всеки ден-като вчера, без изненади, и сигурен финал- 1000 лв. Този живот като трайност се равнява напълно на опция б/, но ти се струва много по-дълъг.
Веси беше практично мислещ човек. Тя набързо изчисли, че най-рентабилна е опция в/- хем е най-евтина, хем като трайност ти се струва по-дълга.

Така Веси избра живота си, част от който ще ви опишем днес.

Като всяка сутрин Веси стана в 8 и 30, взе си стерилен душ и тръгна с колата си по Цариградско към центъра. Веси беше лишена от умението да се нервира, но някак си я напрягаше фактът, че не може точно да изчисли пътя до работа, тъй като задръстването всеки ден беше различно. Пристигна на работа 5 мин. преди началото на работния ден. Направи си кафе, изпи го, изака се и започна да осчетоводява фактури. До 13ч. подрежда документи в специални класьори, подслушва разговорите на началниците си за предстоящото уволнение на административната директорка, и отиде на обяд. Веси винаги си вземаше супа и яхния, които ядеше на бюрото си, преглеждайки пресата. Веднъж Веси обядва на заведение, но похарчи 2 лв. и 50 стотинки над обичайното и оттогава отказва поканите на разточителните си колеги.

Следобяд Веси изрядно подготви болничните листове, тъй като следващия ден й предстоеше ходене до НАП. За Веси това беше едновременно вълнуващо и досадно изживяване. От една страна, то нарушаваше закономерния и ежедневен ритъм, но от друга страна, незнайно защо, Веси усещаше приятен гъдел от срещата със служителките в институцията. Веси, освен че не можеше да се нервира, не можеше и да се вълнува. Веднъж един мъж беше развълнувал Веси, но тя се погрижи да отстрани това състояние. То беше непознато и я накара да извърши безумна глупост- излезе вечер, пи алкохол и даде пари за такси навръщане само за да види този мъж! След като осъзна постъпката си на другия ден, Веси си забрани подобни отклонения.
Оттогава беше минало много време.

Следобяд за Веси беше по-трудно да се концентрира. Тя работеше в една стая с млад мъж, който често се шегуваше, смееше се високо и постоянно говореше по телефона с приятели за да организира вечерния си социален живот. Това дразнеше Веси, защото й пречеше на изготвянето на оборотните ведомости. На нея никой не й звънеше по телефона. До края на работния ден Веси изчислява с любимия си калкулатор, прилежно записва и проверява ценни книжа с касови остатък. Веси обичаше работата си. Не можеше да си представи да се занимава с някоя хаотична дейност, несвързана с подреждането на документи. Безпорядъкът и липсата на конкретни задачи за изпълнения я плашеха, тъй като бяха непредвидими и често свързани с вземане на спонтанни решения.

В 18 ч. и 5 минути Веси облече палтото си и се запъти към магазина. Оттам тя купи месо, картофи и олио за вечеря. Забърза ход, минавайки покрай шикозния магазин с палтото, което беше привклякло вниманието й миналия ден. Веси можеше да си купи палтото, но защо да дава пари, като си има палто, а и като трябва да задели за парното? Веси мразеше да харчи пари. Тоест, Веси освен че не можеше да се нервира, и вълнува, се затрудняваше и при мразенето. Но изпитваше със сигурност напрягащо непериятно чувство, като даваше пари за неща, които й харесват. Когато ходеше на ресторант, Веси винаги си вземаше най-евтиното, и накрая пак се ужасяваше като трябва да плати сметката. Затова рядко ядеше по ресторанти.

Веси се прибра в гарсониерата в Младост 4 и започна да готви месо с картофи за мъжа си. Мъжът на Веси беше длъжностно лице в Търговския регистър и работеше със същата всеотдайност като Веси. Наскоро беше преместен в отдел с повече отговорности и документи, и това го радваше. Тоест, той също като Веси, имаше затруднения при радването, но се изпълваше с приятно самодоволство.
Веси не знаеше дали обича мъжа си и той също не знаеше дали я обича. Те имаха затруднения и при това усещане. След като извърши споменатото безумие за онзи мъж, Веси реши да се ожени за някой сигурен и стабилен, който да не й нанася такива сътресения. Затова беше доволна от избора си. Веси и мъжът й не правеха секс, но това не липсваше на Веси. За нея това беше излишна загуба от ценния й сън; не разбираше защо колегите й в работата толкова често водят тези така смущаващи разговори за секс, при които тя винаги се изчервяваше и излизаше.

Веси и мъжът й изядоха месото и планираха как ще прекарат Нова година. Като всеки друг път щяха да отидат с приятелско семейство от имотния регистър в тяхната къща в Попово. Така излизаше най- евтино. Веднъж Веси и мъжът й отидоха в Гърция на Нова година. Това беше свързано с пътуване, опаковане на дрехи и немалко пари. Веси и мъжът й можеха да си позволят пътуване, но предпочитаха да пестят, а и нямаше с кого да отидат. Пък и можеше да стане нещо непредвидено.

Веси разтреби масата, изми чиниите и се върна в хола. Беше време за „Dancing stars”.


Ако разпознахте себе си поне веднъж в откъса от живота на Веси, ви препоръчваме две неща: или дайте ПОНЕ още 1000 лв. за опция б/, или по-добре се гръмнете, бел. ав.

R.I.P. Пълен член*!

Феите, като цяло, не се интересуват от заобикалящия ги свят, защото във фейската събреалност е много по-интересно, макар тя да съществува само в главата им. Наскоро обаче Феите чуха, че в реалния свят мислели да махат пълния член. Феите се потресоха! В техния свят пълният член играе точно толкова важна роля, колкото и непълният, и колкото краткият член. В крайна сметка все е член. С какво пълният член да е по-лош от празния, та да искат да го махат? Феите недоумяваха. След кратък research по темата им стана ясно, че пълният член изключително затруднявал значителна част от обществото, и затова по-лесно било да бъде изцяло премахнат. Мнозинството от нацията просто не можело да овладае пълния член. Поради тази причина ще остане само краткият член. Че кой обича кратките членове, чудеха се Феите... Вярно, пълният може да е по-труден за овладяване, но пък в крайна сметка истината е в разнообразието! Важно е да има и пълни, и кратки членове, всеки да съществува там, където му е мястото и където е правилно да бъде поставен! И това, че шепа недоебки от института по български език не могат да се оправят с един пълен член, не оправдава премахването му! Не били само те, цялата нация имала проблем с пълния член! Масово!

Истината е, че пълният член е от онези неща, които човек трябва да научи, докато е малък. Ако не го овладае навреме, после никога не може да разбере елементарното правило „Кой кого“ и „той на него“.. В крайна сметка от тези правила зависи къде точно да бъде поставен пълният член. И хората все пак не можели да разберат къде да го поставят правилно.

Парадоксално е това да се случва точно в България, където като цяло членовете са на почит и са толкова актуални! Те са навсякъде около нас, пълни или непълни, накъдето и да погледнеш- само членове и задници, и народът пак има затруднения.И най-абсурдното е, че хората си въобразяват, че ще опростят живота си с премахването на въпросния член. С един член по-малко нищо няма да се реши! И то точно този, без който животът е немислим! Пълният!

Пълният член е едно от малките неща, които Феите владеят до съвършенство. Без него животът им ще бъде лишен от едно страхотно умение.

Феите знаят, че в тази държава нещата се решават по правилото за поставяне на пълния член кой на кого ще го сложи. Затова е ясно отсега, че бахурът, тигровите щампи, кожените якета с анцузи и най-вярната приятелка на всеки мъж- ДЕСИ слава(=дясната му ръка), ще убият пълния член без да им мигне окото.
Затова Феите казват отсега: R.I.P. пълен член, и не забравяй убийците си!

От утре Магазина се мести на улица Витошка!


*За поколенията извадка от учебник по български език за 3 клас след години:ОпределителниЯ член в българския език беше наставка, която се слагаше след корена (или основата) на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предметА или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, тоест да се изрази категорията определеност.
БългарскиЯ език беше единствен сред другите славянски езици, който притежава категорията определеност-неопределеност.
ПълниЯ член беше премахнат тъй като имаше прекалено много членове и задници в България, и хората не можеха да ги овладеят.