Обещаната изповед на една мъртва душа или един обикновен ден на един необикновен счетоводител

Екстракт от живота на Веси. Ще презентираме един ден. Един ден е достатъчен, за да опознаете Веси. Гаранция, че и вчера и утре са като днес. И именно в това се крие магията на живота на Веси.

Веси, като се редеше на опашка да си избере живот, имаше няколко опции:
а/ кратък живот с всеки ден-различен, нестихващи изненади, с вълнуващ неочакван финал и оставящ следи- 3000лв.
б/среден живот с всеки ден-почти като вчера, с много малко изненади и предвидим финал-2000лв.
в/среден живот с всеки ден-като вчера, без изненади, и сигурен финал- 1000 лв. Този живот като трайност се равнява напълно на опция б/, но ти се струва много по-дълъг.
Веси беше практично мислещ човек. Тя набързо изчисли, че най-рентабилна е опция в/- хем е най-евтина, хем като трайност ти се струва по-дълга.

Така Веси избра живота си, част от който ще ви опишем днес.

Като всяка сутрин Веси стана в 8 и 30, взе си стерилен душ и тръгна с колата си по Цариградско към центъра. Веси беше лишена от умението да се нервира, но някак си я напрягаше фактът, че не може точно да изчисли пътя до работа, тъй като задръстването всеки ден беше различно. Пристигна на работа 5 мин. преди началото на работния ден. Направи си кафе, изпи го, изака се и започна да осчетоводява фактури. До 13ч. подрежда документи в специални класьори, подслушва разговорите на началниците си за предстоящото уволнение на административната директорка, и отиде на обяд. Веси винаги си вземаше супа и яхния, които ядеше на бюрото си, преглеждайки пресата. Веднъж Веси обядва на заведение, но похарчи 2 лв. и 50 стотинки над обичайното и оттогава отказва поканите на разточителните си колеги.

Следобяд Веси изрядно подготви болничните листове, тъй като следващия ден й предстоеше ходене до НАП. За Веси това беше едновременно вълнуващо и досадно изживяване. От една страна, то нарушаваше закономерния и ежедневен ритъм, но от друга страна, незнайно защо, Веси усещаше приятен гъдел от срещата със служителките в институцията. Веси, освен че не можеше да се нервира, не можеше и да се вълнува. Веднъж един мъж беше развълнувал Веси, но тя се погрижи да отстрани това състояние. То беше непознато и я накара да извърши безумна глупост- излезе вечер, пи алкохол и даде пари за такси навръщане само за да види този мъж! След като осъзна постъпката си на другия ден, Веси си забрани подобни отклонения.
Оттогава беше минало много време.

Следобяд за Веси беше по-трудно да се концентрира. Тя работеше в една стая с млад мъж, който често се шегуваше, смееше се високо и постоянно говореше по телефона с приятели за да организира вечерния си социален живот. Това дразнеше Веси, защото й пречеше на изготвянето на оборотните ведомости. На нея никой не й звънеше по телефона. До края на работния ден Веси изчислява с любимия си калкулатор, прилежно записва и проверява ценни книжа с касови остатък. Веси обичаше работата си. Не можеше да си представи да се занимава с някоя хаотична дейност, несвързана с подреждането на документи. Безпорядъкът и липсата на конкретни задачи за изпълнения я плашеха, тъй като бяха непредвидими и често свързани с вземане на спонтанни решения.

В 18 ч. и 5 минути Веси облече палтото си и се запъти към магазина. Оттам тя купи месо, картофи и олио за вечеря. Забърза ход, минавайки покрай шикозния магазин с палтото, което беше привклякло вниманието й миналия ден. Веси можеше да си купи палтото, но защо да дава пари, като си има палто, а и като трябва да задели за парното? Веси мразеше да харчи пари. Тоест, Веси освен че не можеше да се нервира, и вълнува, се затрудняваше и при мразенето. Но изпитваше със сигурност напрягащо непериятно чувство, като даваше пари за неща, които й харесват. Когато ходеше на ресторант, Веси винаги си вземаше най-евтиното, и накрая пак се ужасяваше като трябва да плати сметката. Затова рядко ядеше по ресторанти.

Веси се прибра в гарсониерата в Младост 4 и започна да готви месо с картофи за мъжа си. Мъжът на Веси беше длъжностно лице в Търговския регистър и работеше със същата всеотдайност като Веси. Наскоро беше преместен в отдел с повече отговорности и документи, и това го радваше. Тоест, той също като Веси, имаше затруднения при радването, но се изпълваше с приятно самодоволство.
Веси не знаеше дали обича мъжа си и той също не знаеше дали я обича. Те имаха затруднения и при това усещане. След като извърши споменатото безумие за онзи мъж, Веси реши да се ожени за някой сигурен и стабилен, който да не й нанася такива сътресения. Затова беше доволна от избора си. Веси и мъжът й не правеха секс, но това не липсваше на Веси. За нея това беше излишна загуба от ценния й сън; не разбираше защо колегите й в работата толкова често водят тези така смущаващи разговори за секс, при които тя винаги се изчервяваше и излизаше.

Веси и мъжът й изядоха месото и планираха как ще прекарат Нова година. Като всеки друг път щяха да отидат с приятелско семейство от имотния регистър в тяхната къща в Попово. Така излизаше най- евтино. Веднъж Веси и мъжът й отидоха в Гърция на Нова година. Това беше свързано с пътуване, опаковане на дрехи и немалко пари. Веси и мъжът й можеха да си позволят пътуване, но предпочитаха да пестят, а и нямаше с кого да отидат. Пък и можеше да стане нещо непредвидено.

Веси разтреби масата, изми чиниите и се върна в хола. Беше време за „Dancing stars”.


Ако разпознахте себе си поне веднъж в откъса от живота на Веси, ви препоръчваме две неща: или дайте ПОНЕ още 1000 лв. за опция б/, или по-добре се гръмнете, бел. ав.