Това се случи в онези времена, когато Паренсов още не беше синя зона, а вечерите в Пармата бяха изпълнени с безгрижни наздравици. Феите все още вярваха, че някой ден до вратата им ще има табелка : ”В този дом живяха и твориха Феите”. Лятото тегнеше над София с тежките си вечери и леките, празни недели, а на Лодки всяка вечер ставаше все по- зелено и по-зелено...
В една такава вечер Феите се размотаваха по улиците безцелно и се чудеха, възможно ли е да спасят света или не? Светът е голям и необятен, пълен с тревоги и страхове, бури и сътресения, но какво от това, по дяволите? Феите са умни, красиви, смели и имат силата да го спасят! Те са тук, за да правят хората щастливи, а щастието ще спаси света! Феите знаеха това и вярваха все по-силно, с всяка следваща крачка и всяка следваща дръпка от малката си зелена цигарка. Колкото повече вървяха Феите, толкова по-реално изглеждаше спасението на света в очите им. Колкото повече пушеха от цигарката, толкова по-лесно им се струваше това.
Феите ще спасят света! Красотата, смелостта и умът ще спасят света! А любовта, тя е въздухът, водата и свободата в душите ни!
/I love you Mary Jane.../
Такива бяха ОНЕЗИ времена...
Няколко години по-късно, Паренсов е синя зона. Лятото неусетно е отминало завинаги, а душата на Феите далеч не е така руса и синя както в ОНЕЗИ времена. Феите си вървят точно така безцелно вечер по улиците, с почти същата цигарка, вървят си, и се чудят- откъде, по дяволите, да намерят малко сила и енергия сред обграждаща ги грозота и глупост, за да спасят поне ЕДИН ЧОВЕК от този свят?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
много жалко...колко хубави писания имате...и колко тъжни...въпросът ми към Вас би бил в този момент: колко човека успяхте да спасите, откакто сте започнала тази неравна борба? и успяхте ли да спасите поне себе си???
ОтговорИзтриванеочевидно не...но никога не е късно:)
ОтговорИзтриване