Стоят си Феите на опашката в Била с два шоколада против следобедна депресия и изучават сдуханата физиономия на продавачката. Тиит, тииит, сканират се шпекови салами, шампоани, майонеза, краставици. Унесът на Феите изведъж се нарушава от приближаващ се диалог, воден по мобилен телефон. Гласът застава точно зад Феите на опашката и започва:
- Да, сигурна съм. Сигурна съм просто, че аз принадлежа в прегръдката ти. И съвсем до скоро, нищо не можеше да ме откаже.
Гласът звучи смело и уверено, но отблизо потреперва. Феите бавно се обръщат назад, за да видят Гласа- Гласът представлява черно палто и сиви ботуши, дълга кестенява коса и спортна чанта. Гласът държи няколко пържоли за готвене, сладки работи и много козметика.
- Знаеш колко много вярвах, и направих всичко, което можaх. В един момент човек просто се уморява. Колкото и да вярва. Аз вярвах в нас, в теб...но виждам, че не мога да променя нищо. Чувствата на хората не могат да бъдат променени. Аз не искам да те насилвам за нищо. Ти сам си взел решението за себе си.
Следва кратка пауза, очевидно за ответната реплика.
- Не, вече не ти вярвам. Защо ще ме изоставяш, ако ме обичаш? В това няма логика! Хората не се разделят, ако се обичат! Ако се обичат, те си липсват, и се борят един за друг! Правят нещо един за друг! А не оставят всичко по течението!
Гласът повишава тон, и вече кънти в почти целия магазин. Хората от опашката извръщат погледи назад и се втренчват в Гласа. Феите се изчервяват, защото са точно пред Гласа на опашката, и щат не щат, отнасят и те погледите. На Гласа очевидно въобще не му пука.
- За мен вече всичко е безсмислено. Не искам да предизвиквам неприятни емоции у теб. Бях готова да ти дам най-доброто, но ти го отхвърли. Не, не искам да слушам обяснения!
Наближава редът на Гласа на опашката и той слага един по един продуктите на лентата.
- Поне сега, като съм сама, нямам проблеми с яденето и готвенето. Последните вечери си готвя колкото месо искам, и ям адски много сладко за десерт, без да се съобразявам с вегетариантските ти капризи, и с теориите за вредните калории!- Гласът слага самодоволно свинската пържола и пакет с вафли *УРА на лентата. Хората от опашкат притеснено се озъртат на всички страни. Касиерката е навела поглед и сканира като роботизирана.
- Не, няма нужда да идваш у нас довечера. Няма какво да говорим повече. Чух достатъчно. Съвсем скоро ще те изтрия от „Семейство и приятели” и така тези безкрайни телефонни обяснения ще приключат! Какво?...Не, не си измисляй оправдания, че имаш да събираш още багаж от нас. Всичко си си взел! Вече съм достатъчно силна, за да ти откажа!- Гласът започва да звучи крайно неуверено.
- Амии, купила съм пържоли, но съм още в магазина, мога да взема и някакви зеленчуци, ако...
Феите си плащат шоколадите и напускат от магазина. На излизане се чува само отдалечаващият се Глас:
- Добре, добре, сега ще се върна да взема някакви зеленчуци и нискокалоричен десерт...към 9 и 30?... Добре, да, ще съм у нас...до довечера.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
:)))
ОтговорИзтриване