Три тефтера назад

Да гледаш назад към старите си текстове е като да гледаш старите дрехи в гардероба си- чудиш се как е възможно е да си ги носил някога. По същия начин се чудя как е възможно да съм писала и мислила тези неща само преди година.

От няколко години си водя тефтер. Тефтерът е нещо като „бележник”, в който си записвам глупави задължения като: да платя телефона, рожден ден Гошо, да изтегля пари и т.н.

Постоянно записвам нещо в тия тефтери, но после почти никога не ги отварям, което очевидно прави записването безсмислено. Но тъй като правя постоянно безсмислени неща в живота си, едно повече и едно по-малко, nevermind.

Интересното с тия тефтери почна да се случва, когато скоро заразглеждах старите. Уж едни и същи записки, едни и същи неща, и календарът е същият, а колко е различно всичко... три тефтера назад, три години назад, три заблуди назад...

Три години назад по това време, пролетта пак се опитваше така отчаяно да дойде, и хората вече нямаха търпение да извадят пролетните дрехи от гардебора. По тротоарите пак се търкаляха кални паднали мартеници, а плахите опити на дръвчетата да се правят на цъфнали бяха осуетени от изненадващ късноаприлски сняг. Три години назад имах три надежди повече и три годинки по-малко в ЕГН-то. Три години назад си мислех, че три години са много време. Гледайки сега тефтерите, виждам, че три месеца могат да бъдат много повече от три години. Три години назад бях убедена, че след три години ще съм три пъти по-напред. Сега виждам, че животът винаги е поне три крачки пред мен. Три години назад имах три пъти повече планове. В сегашния ми тефтер планът свърша с утрешния ден.

Три години назад бях абсолютно същата. И три пъти по-различна. Три пъти по-смела, три пъти по-млада, три пъти по-музикална, три пъти по-вдъхновена. Слънцето грееше някак си три пъти по-силно, а ментата беше сякаш мааалко по-зелена.

Три години назад всичко беше същото. И след още три пак ще е същото. Само аз ще съм три години назад. Бъдещето вече не е това, което беше.