За Варна през Кърджали, а.к.а. нощна пиеса за Горната земя

На морето понякога има нещо повече от кефа да се прибереш с белези от скалите по коленцата и лактите и да отидеш в понеделник на работа със сплъстена коса и пясък в ушите. Това нещо повече обикновено е пътят на връщане, който, географски доказано е, е винаги по-дълъг от на отиване.

I.Прибират се Феите в гореописания вид от Варна за София, и въобще не им дреме откъде минава пътят и накъде отива. Крайна дестинация-ОФИСА, а дотам, да става каквото ще. Пътуват, пеят моряшки песни, пляскат с ръце и цъкат къси-дълги по неосветените пътища. Героите в историята не разполагат с карта на България и задълбочени познания по северните части на родината. Липсата на табели за София не им прави особено впечатление. Карат си те и минават през места с имена, които още повече забавляват Феите. Табели по пътя няма, светлина няма, коли няма, ментата свършва, маркировката също. Пътят става все по-тесен, растителността все по-висока, а музиката все повече се започва да звучи като онова от Туин Пийкс. Общо взето шосето се превръща в своеобразна фуния, която, по всичко личи, няма да заведе героите до офиса, а най-вероятно ще свърши в Дунава. 45 км преди Русе изпод тежките клони на един стар орех се появява и първата табела:

РУСЕ 45 км

Табелата представява олющена метална плоча, надписана с нещо като флумастер. Като по чудо няма правописна грешка.
Едва тогава героите осъзнават локацията си на картата и решават да изпаднат в паника. Спират те на една бензиностанция и питат местните хора къде са. Този въпрос предизвиква бурно въодушевление и грозен зловещ смях у пияните служители на бензиностанцията. По hard-soft диалекта георите осъзнават, че Влашко е така да се каже, на една ръка разстояние. Туземците съветват героите първо да останат да живеят завинаги в района. Героите отказват. След това става ясно, че географски и геометрично погледнато, е по-добре героите да пътуват ПРЕЗ Русе, вместо да правят опити да излязат обратно на пътя за София. Веднъж попаднал в Русе, връщането е много много трудно, обясняват местните хора и си наливат още водка Търговище.

Завеса на първо действие




II. Героите са on the road again. Картината вече е ясна: своеобразна симбиоза между Blair Witch Project и Lost Highway, с евентуален завършек, „Титаник”, или „Живи” (онзи филм за самолета дето катастрофира в Андите и накрая хората се изяждат един друг). Приказният автомобил, в който пътуват Феите, е единственият признак на човешка намеса по тези места. Пристигането в нощно Русе е като малък празник на корабокрушенци, попаднали на необитаем остров. Самото нощно Русе не е гостоприемно. Блоковете му в покрайнините на града са зловещи и намръщени като строежите на Младост 4. Около(в)мръсното на Русе е пусто и разбито като сърцето на Феите след любовна драма. Изобщо, сдухня.

Напускането на Русе действително е трудно поради 200%центовата липса на всякакви знаци. Героите се движат само благодарение на остатъците от някаква компасна ориентация. Същата обаче изчезва тотално, когато героите са отново на шосето. Объркването настава с появата на бледожълта метална плоча с надпис СОФИЯ (първата табела с подобно съдържание, която героите срещат след напускането на Варна). Табелата стърчи самотно в посока североизток, като острото е обърнато леко нагоре. Самата табела е разположена в низините на 140-градусов завой и беше СЛУЧАЙНО визуализирана от полузаспалите герои. След кратък размисъл героите решават да игонорират табелата, която очевидно е била обект гавра от страна на децата от крайните квартали на Русе. Следвайки табелата, героите биха се озовали със сигурност във Влашко, откъдето могат да пресъздават на живо, в реално време и пространство, теглото и тегобите от творбите на Ботев, и да станат съвременните Немили Недраги. Сигурно за тях ще пишат на последната страница в Труд, ще има кратък репортаж по новините, а във Фейсбук ще има група с кауза: „Да спасим изгубените във Влашко жертви на табелите по пътищата”. Водени от такива размисли, героите смело се доверяват на собствената си ориентация, и поемат в посока обратна на табелата.

Завеса на второ действие


III. Малко преди Павликени бензинът почти свършва. Наличието на бензиностанция преди Плевен е силно съмнително. Героите не разполагат нито с туба, нито с пари, нито с пожарогасител (не е ясно в случая той как ще помогне). Феите все по-ясно започват да си представят проклятието на пияните служители от бензиностанцията, спомената в горните редове на разказа, а именно, да останат завинаги в района. Жилищата в Русе са много по-евтини, градът е чист и спокоен. Феите могат да запишат магистратура в Свищов, или да станат асистентки в Русенския свободен. А защо не да се основе и университет в Павликени? Може пък и да получи акредитация. Павликенската адвокатска колегия също би приветствала Феите. Събота и неделя може да се ходи на риболов, да се плува с лодка по Дунава, и да се маха на приятелите румънци от брега. Най-сетне Феите ще имат време да се научат да плетат и да развъждат, примерно, пиленца. Феите вече започват да се упражняват да казват „Г`де”, за да могат по-лесно да създат приятелства и в околността.
Оттук нататък, Софията ще се гледа само на табела.

Завеса на трето действие


IV. Феите дълбоко сънуват този сън, когато ги събужда миризмата на Сливенска перла, примесена с дрезгав мъжки глас.
-Добър вечйер, адмирал Едуард Пйенев, от 310 районно, щата Алабама.
Над Феите се е надвесил пиян полицай, жаден за рушвети и гладен за зрелище, със сигурност, ПИЯН.
-За къдйе пътуватйе?
-За София.
- А откудйе идватйе?
-от Варна.
Тук адмирал Пйенев припада под колата и започва да се гърчи в неистови хрипове, подобни на смях. Колегата му излиза от полицейската кола, тръшва се на земята до него, и започва да се хили по подобен начин, без да знае на какво.
Героите се пулят в недоумение. След като адмиралите се успокояват, съставят един бърз фиш за 30 лв. на героите. Основанието е тотално объркване на пътя, примесено с превишена скорост. Има опция фишът да се плати на място на по-ниска цена. Героите отказват. Адмиралите молят героите, в такъв случай, да им донесат ракия от магазинчето в Плйеен, иначе фишът ще стане набързо акт и ще се отнемат точки. Героите са уплашени и объркани. Вземат фиша и палят гуми с мръсна газ обратно към шосето, докато адмиралите повръщат в крайпътните храсти.

Завеса на четвърто действие


V. Малко след Плевен започва да се развиделява. Глутница кучета прави опит да нападне приказния автомобил, а ранобудни циганчета мятат весело камъни по минаващите тирове и се търкалят по прашния път. Героите виждат и първия автомобил със софийска регистрация, което значително повишава духа им. Табелите за София вече стават все по-големи и стърчат тържествено, вероятно в правилната посока. С останалите 70 стотинки героите си купуват кифла и айрян. Слънцето вече е на хоризонта, а призрачните пътища са далеч назад.
Още 200 км и сме у дома.

Завеса


Пиесата потвърждава думите на мъдър, но скромен философ, приятел на Феите:
„В провинцията се ходи само в краен случай”. Пък Хемингуей разправя, че всичко далече от м орето, било провинция.

Амин.

Live forever

Всички имали супермного работа. И аз имам, ама я игнорирам, пускам си Oasis, ставам отново осми клас и почвам да вярвам в любовта, мечтите, свободата, многофазмения оргазъм и неважността на парите за щастието. Oasis разправят, че щели да живеят вечно, а в клипа постоянно дават някакъв гроб. Фейсбукът напук на тях пък бълва още и още снимки на бебета и булки, осветени апартаменти и уредени животи. На пък ми се плува на тъмно и на дълбоко, лети ми се по стръмно и на високо, пие ми се до дъно и на Широко, смее ми се на всички, дори май малко ми се танцува. Изобщо цялата тая история с „усядането”, build a house , settle down, и т.н. може доста лесно да бъде утрепана с една две песни на място, малко повече уиски и правилната мацка на плажа..не че е това идеята де. Сигурно за всеки си има момент, но някак си подозрението, че не искаш да идва и твоето време , и твоят ред да изглеждаш по този нелеп начин със смокинг изтопосан във фейсбук на сватбената си снимка. (подозирам, че като дойде my turn, facebook ще е потопен вече в архива, а дано).
Трагедията по темата идва оттам, как всички се правят на много свободолюбиви, ама всеки тайно си търси човека, мястото и огнището, където да зацикли над вкусните манджи и вечерните новини...Докато отново не му се дослушат песните на смелите му грехове от едно време.

А в осми клас май имаше нещо като пълно щастие?...

Всъщност, то пълното щастие почти си го има:


В ето тези моменти, в които само 1% от щастието е останал някъде по пътя от София, в размислите за сигурността, която презираме и без която никой не смее да продължи. Опасен е само затвореният кръг, в който ни вкарва този копнеж по сигурността. Той именно кара всичките нелепи клоуни от фейсбука да си го причинят, защото се надяват да напуснат цикъла. Кога ли идва разочарованието, че и това не е било това бленуваното разнообразие?

Пускам си часовника на дъното на раницата, където ще преживява следващите няколко дни в компанията на ключовете от вкъщи и от клиото. Нямат право да напускат дъното, докато не го стигна и аз в края на уикенда. Едва тогава ще се изплуват пак като основни герои в ежедневието ми.

А дотогава нека бъде безвремие.
А пък после, нека живеем вечно.