Ü30

Can’t fight against the youth.... си пеят Sublime, и едва ли има по-неподходяща песен, с която прегракналият глас на Феите да открие Своя Следващ Епизод...

Феите влязоха в Клуб 30 тихо, незабелязано, без страх и, този път по изключение, без колебание (поради липсващо право на избор).

Някак си странно дрезгаво и минорно звучи 30-годишният тенор, изтръгнат от изнежените Фейски гласни струни...

Феите, в качеството си на такива, и предвид ситуациите, в които са (само-)изпадали, имат основателна причина да бъдат благодарни, че въобще са доживели до крехката възраст от 30. Гледайки назад, Феите напълно осъзнават, че са били на косъм да не прескочат трапа на гениите, set-нат по default на 27. Броейки посрещнатите изгреви и изпратените залези, Феите дълбоко се покланят на онази енергия, която пази Лудите и Пияните, към чиято група гордо се числяха Феите последното десетилетие. Опитвайки се безуспешно да се научат да си лягат рано и да заобичат домати. Въртейки безразсъдно стрелките на часовника в малките часове на нощта, Феите неусетно заобиколиха ъгъла на своята младост. И докато чакаха времето да се завърти на обратно, усмихнати и лекомислени, Феите уж щяха да станат готови. Неясно за какво. Неясно за кого. Неясно защо. Знаеше се само, че ще станат готови...You are never gonna be ready, е изпяла многопочитаемата Lauren Hill още докато Феите са си играели на Осмеляваш ли се или Истината пред двореца си в Мусагеница. И естествено, е била права. Феите така и не станаха готови за неясната промяна, която ги чакаше зад въпросния ъгъл. Феите сякаш си останаха на този ъгъл. По джапанки и с морска коса. Смешнотъжна гледка, на фона на останалите костюми и маски, които ги чакаха иззад ъгъла. На фона на бясната засилка на часовниците след 30, на фона на светкавично приближаващите се deadlines, безмилосtната усмивка на тройката отпред, наред с някаква безвкусно подредена кошница с неща, наречени Отговорности... Stop your messing around, better think of your future...Феите останаха неподготвени, а се наложи да пресекат. По джапанки, с морска коса. Като пристигнали на работа в горещ юлски понеделник, след тежък уикенд на морето. В задния си джоб носеха само часове сън за наваксване, натрупани през последните....30 години.

Can’t fight against the youth...тъжна би била неравната битка за младостта, за жълтите плажове и зелените пролети, обречен на провал е всеки опит да се пренапише календарът в наша полза. Пък и защо? Едва ли след 30 Sublime ще звучат по-тихо или ментата ще е по-бледозелена. Едва ли морето ще е по-светлосиньо или лятото –по-бледожълто. Едва ли храната ще е по-скучна или уиското по-слабо...

Can’t fight against the youth ...Феите си пожелават Цветовете на живота да са поне толкова, че и още по-шумни, а музиката да е още по-шарена. ..Феите си пожелават сълзите и смехът след 30 да не стават по-сухи и скучни, нощите да не се скъсяват за сметка на дните, времето да си лети, а Феите да са прегърнали крилете му...И за да се сбъдне всичко това, не е нужно толкова много. Феите последното десетилетие са в перманентен Режим Полет, и решават да поостанат в него още малко, защото им харесва.

И ако пролетта е младостта на живота, Феите са готови тяхното Лято да започне точно СЕГА!