Love is...

-->

Един от  най-задаваните въпроси в Google за 2014г.  бил “Какво е любовта” и “Влюбен ли съм”. Въпросът не е бил “Как да стана милионер”, “Къде са парите на КТБ” или “Какво точно е хаштаг”. Въпросът е бил: “Какво е любовта?”.

Почти всяко дете, израснало в България и региона през 80-те, знае от малко какво е Любовта. Среща я още в съвсем ранна училищна възраст. Любовта, дами и господа е...дъвки. Да, дъвки.  Любовта са малки, розови-жълти кубчета в сини опаковки със сърчица, и май е произведена в Турция. Вкусни, суперсладки дъвки, с които (поне през първите 10 минути) ставаха страхотни балончета. Малки дъвки с листчета в тях, на които бяха нарисувани две кръгли човечета- момиченце и момченце, Monsieur et Madame Tout le monde…И, да, та в тези дъвки пишеше какво е Любовта: Love is…: Going shopping together. Having dinner together. Sharing an ice cream. Watching TV together. Cooking together. Going for a walk together. Laughing together. Having breakfast together. Waiting on the bus stop together. Etc. Etc.

Но как, ще кажете всички вие философи, мислители, писатели, дизайнери, банкери, копирайтъри, счетоводители, пиари, юристи, програмисти, и всички други гении на 21ви век! Как така, ще кажете вие, израснали с Hollywood и Отнесени от Вихъра! Как това ще е Любовта? Та Любовта е много по-висше чувство, неописуемо за човешката душа! Любовта е  нестихващ емоционален пожар, денонощен оргазъм, безспирен душевен полет, еуфория за духа и празник за тялото! Как така това необятно чувство ще бъде описано в тъпи турски дъвки, ще се възмутите вие. Вие, изчели 1000 романи и трактати по темата, образовани, мислещи, анализаращи всичнознайковци! Ами така, ще ви отговорят човечетата от листчетата. Любовта ви е във входа ви, в колата ви, в кафето ви, под душа ви, в хола ви, под килима ви, в сандвича ви. Уви, дами и господа мислители, толкова е проста. Търсете я във Вечната Амбър, в Даниел Стийл, в Уди Алън и в Ана Караненина. Тя през цялото време живее у вас, и е стряскащо проста.

Като малки почти всички събирахме и разменяхме Любовта. Всички искаха да съберат Всички листчета, за да имат Всичко. Всички разменяха, за да нямат повтарящи се. И много ясно, кой иска повтарящо се, всички искат различно. Всички имахме цяла купчина от Любовта, наред с тетрадките и учебниците си. Тесте листчета с картинки. Кой от нас предполагаше колко ще го търсим като пораснем. Аз успях да събера всички листчета без едно. Търсех го, разменях, купувах си още и още дъвки, правех с тях страшни балончета (поне през първите 10 минути), но последното листче не ми се падаше. Казват, че нарочно не го произвеждали, за да продължиш да си купуваш дъвки и да търсиш Любовта. Това листче така и не се падна на никого. Дали в него е бил Отговорът  на най-задавания въпрос в Google за 2014?

Честита ви Коледа, обичайте се davantage!

Arrivals/Departures

-->

Любовта пристигна в душите ни неочаквано, смело, настани се там нагло и пусна високо музика. Включи всички лампи и се хвърли на дивана. Съблече се и запали цигара. Гледа ни втренчено и изпитателно и ние нея. После стана, запали всички свещи, увеличи още и още музиката и започна да танцува.  Танцуваше гола, дръзка, с предизвикателна усмивка, пускаше музиката все по-високо и по-високо и ни гледаше безчувствено смело.

Това продължи цяло лято.

Един късен августовски следобед Любовта се умори и седна. Погледна ни въпросително и ние нея. Отпусна глава на дивана и притвори очи. Каза, че иска малко уиски, за да се дигне, и ние й сипахме.

Неусетно дойде есента.

Любовта се огледа в душите, в които се беше настанила, и реши, че трябва да прави ремонт. Пребоядиса стените, смени мебелите, сложи ново осветление, купи нова спалня, насади много цветя в душите ни. Щели да цъфнат пак на пролет. Любовта работеше усърдно и с любов и това ни харесваше. Тя направи основен ремонт на душите ни и ни подготви за зимата.

Като всички други души, нашите също се страхуваха от зимата.  Зимата беше студено в душите ни. Но Любовта беше изградила страхотна сградна инсталация, която ни отопляваше непрестанно. Любовта ни правеше топли супи, вечер ни сипваше червено вино и хвърляше пелети в камината. А през нощта се сгушваше между нас под завивките и ни топлеше допълнително.

Така мина зимата.

Дойде пролетта. Нашите души, като всички други, се радваха на пролетта.

Една априлска сутрин Любовта стана и каза, че излиза за малко. Не каза къде. Забави се. Ние я чакахме. Купихме  й уиски, защото знаехме, че обича. Минаха два дни. Любовта я нямаше. Ние се притеснихме, решихме, че се е загубила. Все пак продължихме да я чакаме. Изпихме уискито, но тя пак не дойде.

Така мина цял месец. Едно майско утро, ние лежахме на терасата и гледахме в празното пространство. Постепенно ни беше станало безразлично дали Любовта ще се върне или не. Някак си се оправяхме и без нея. Тогава внезапно тя застана на прага на душите ни и ни погледна много сърдито. 

-       Сега е времето на дъждовете, каза намусено Любовта. Всички дупки по улиците са отворени като раните в душите ви.

Ние не разбрахме какво говори Любовта и решихме, че е пияна.

-       Аз ви дадох достатъчно, каза тя. Ремонтирах душите ви, насадих ви цветя,  а вие дори не ги  поливате. Пребоядисах стените ви, а вие дори не ги почиствате. Купих ви нови мебели, а вие дори не ги полирате. Аз не мога да направя повече за вас. Бях дотук. Изтощена и стара съм, за да се грижа за вас. Сега вие ще трябва да се погрижите за мен.

-       Ще имате ли сили?

Нетворчески кризи

-->

Мдааа, лоша равносметка на блога през последната година. Все по-трудно става писането с времето, все по-трудно става живеенето, смеенето, не-мисленето и не-пукането...Все по-често пристига зимата в душите ни, безпокойството в съня ни, облаците в ума ни... Добре че е manu chao, Господ здраве да му дава, все така да пее та да ни връща малко към нас си, към летата ни, към свободата ни, към последните ни щастливи стотинки на плажа и радостите от зелените ни залези.. Все по-малко ни се снима, все по-малко помнят очите ни, все по-трудно се трогват сетивата ни от малките чудеса на природата...Умните ни политици спомагат за това с 300, застрояват, разрушават, цапат, стават все по-грозни. Как да гласуваш накрая? Шефовете ни прогресивно затъпяват, всеки следващ е по-скапан от предишния. Как да не напуснеш работа накрая? Цените се вдигат, всичко поскъпва, внезапно се оказва че парите разбираш ли имали значение. Приятелите ти стават все по-сдухани, започват да говорят за социален статус и висок холестерол, обявяват излизането вечер за безсмислено разхищение и гледат денсинг старс. За какво да излизаш и ти накрая?

Така става накрая, оказваш се загубен в мрачен неделен следобед, носиш в задния си джоб тъпи въпроси без отговори. Защо, кой, ама как, кога, къде сбърках че стана така? И защо като бях малък беше така лесно? Аз ли съм тъп или искам прекалено много? Мда, преди всички проблеми се решаваха с малко manu, joint и ментичка, и никой не знаеше какво е холестерол. Сега трябва да хапваме повече моркови и цвекло, да градим социалния си статус, да се обличаме приличноскучно и да се държим като възрастни.

И все пак, ако все още мълчаливата власт на планината, нежността на вечерния юлски плаж и акордеонът на manu успяват чат пат да ни трогнат, все някак ще палим бурите си така, както преди. Без запалка.