Феите пречистват хората...

Феите и Marc Sandman

Феите, докато слушат Marc Sandman, са убедени, че композирайки музиката си, той не може да не е мислел за тях. Просто няма как. Тази музика е писана за Феите и те го знаят. Слушайки Marc Sandman, Феите чуват себе си. Твърде е възможно самият Marc Sandman да не подозира за кого е пишел музика. И понеже той вече е ангел, няма и как да разбере. Обаче ако приживе беше срещнал Феите, щеше да е осъзнал, защо въобще е композирал и кой е адресатът на всяка негова приказна мелодия. Щеше да знае, че тя е изворът, от който Феите наливат вълшебствата си. И сигурно животът му щеше да е различен.

Уви, Marc Sandman така и не е срещнал Феите, направил е грешката да се роди и да живее на грешното място през грешно време...Но между Феите и Marc Sandman има онази връЗ(т)ка, свързваща артистите по начин, за който не трябват нито думи, нито контакт на живо (или на умряло в случая...). Дори не е нужно хората да се познават или пък да говорят един език. Те просто си общуват чрез творчеството си и това е най-пълноценното общуване на света...

Съвсем нормално е при това положение Феите да са пристрастени към Morphine така, както са пристрастени към себе си. Marc Sandman просто говори техния език. Те висят на завеска и swing-ват like a clock при всеки звук от саксофона (а Феите принципно са малко далеч от духови инструменти, смятааай...). Феите изглеждат като дъжда и главата им става с крилца всеки път като Marc Sandman им прошепне нещо. Или пъk дори биха си легнали рано, ей така само заради електрическия суперсекс...уффф.. има лек за всяка болка..

Идеята е, че Феите биха се оженили за Marc Sandman на секундата, ама май няма как... Единственото, което остава, is to feel like swimming.

Феите и старостта

Феите, като бяха малки тийнейджърски феи, на около 16 примерно, татко им често казваше (той и сега го казва де но те вече не му обръщат внимание...): „Ееех, как искам да съм на твоите години със сегашния си акъл.” Всички възрастни казват това. Човек от една определена възраст почва да казва това. Това може би е индикатор за остаряване.

Та на това Феите винаги отговаряха: „Не, татеее, аз искам на твоите години още да съм със сегашния си акъл!”
Е ако не са били едни мъдри тийнейджъри Феите...

Толкова за старостта.

Пост-амфетно или Copy Paste

Поредните четири часа сън и тази нощ. Цял ден съм в треска ала подобно-на-постамфетно състояние. Тичам сутринта по Шишман и по паветата, извършвам няколко пресичания ала-тук-скоро ще има цветя в памет на една фея, купувам си осморка оставяйки сума нямаща нищо общо с реалната цена...Прелитам покрай просяците- акордеонисти хвърляйки монети, приземили се под гумите на новата петица...

...Строполявам се на стола пред монитора в офиса. Идването ми на работа всяка сутрин е сравнимо с Tour de France...А днес състезанието с улици и часовници се доближи до race достоен за телевиЗОРА.

Цял ден върша безумия от тази треска и това недоспиване..Но кулминацията няма равна на себе си...
Някъде късния следобед съм вече на литър и половина кола, два шоколада, четири отворени skype прозореца, два блога, няколко сайта за пътешествия и facebooka. Цъкам хаотично с мишката по монитора, пишейки мейл от около четири часа. Процесът просто е твърде често прекъсван от по-смислени диалози...

- Отивам да пия бира и да играя белот с колегите...
- Довечера ще намериш ли последно коз или да се спасявам?
- Досега карах колело и така се уморих
- Навън е ебаси жегата
- Кажи кво да направя, ще се побъркам, да късам ли с него или няма смисъл...
- На тая твойта приятелка така ше й го вкарам че ше откачи
- Снощи кои бяхте
- Кога ше се видим да ми върнеш колана
- Кога заминаваш, прати ми ако имаш такъв документ, шефът ми е пълен нещастник, искам да си ходя, не казвай на никой че я мразя, ама той откъде знае, чуй тая песен, обади ми се веднага, сърдя ти се, че не идваш с мен на обяд, дай пари за тоя подарък, обади ми се обезателно, ама обещай, обещай, ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
.......
Всички тези диалози се преплитат в главата ми, а идеята им е да служат само за фон...цъкайки от прозорец на прозорец, стигам през половин час и до мейла, който вече нямам идея до кого е по дяволите...
Накрая се случва следното:

- О, Картман, ся ше дойде Гошко да донесе една фактурка тука при мойте суперколежки и мислим тихомълком да ги поебаваме, хихихи
- Хахаха, вие сте гадни и цинични, може ли да сте такива и то на работното място...все пак седиш с финансовата директорка в една стая...ей ма срама нямате начи))
- Хахаха, умирам от смях, толкова са забавни и тя, и счетоводителката...смях! Ето, Гошко влиза, а те мълчат като мумии....Падам...с Гошо се прайме, че не се познаваме...
- О, и кво, поглеждате се тихомълком и заговорнически ли, ужас))))
- Хаахаа, да и те нищо не усещат...счетоводителката не владее думи, а само цифри..Финансовата директорка знае пет думи- отчет, ДДС, фактура, супа и МАЗА.
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- Ох, умирам от смях...мноо са зле тия...Гошо си тръгна току що...Ся ше му pastna чата ни..ше пукне от смях ...

Right click. Copy. Ctrl +V. Три движения. Секунда и две стотни. Enter.
Fuck... Fuck... Fuck. Fuck. Fuck!

- Картман
- М?
- Току що pastnah чата ни на финансовата директорка вместо на Гошо (пребледняв, припад, умир, гръм, тряс, мълния, срив, апокалипсис, затвор, смърт, анатема, гърч, проклин, заклинав, вампир, таласъм, стигма... )
- Да бе!
- Да
- Лъжеш копеле...виж пак
- Не лъжа.Виждам го (пребледняв, припад, умир, гръм, тряс, мълния, срив, апокалипсис, затвор, смърт, анатема, гърч, проклин, заклинав, вампир, таласъм, стигма... )
- Кво да направя?

Аз kъм финансовата директорка:
- Аа...ммм....Пипи..току що пуснах нещо, което не беше за теб...грешка...извинявай...
- Няма никакъв проблем. Аз ще изтрия гореизпратеното кратко съобщение към мен без да го прочитам.
- Да...ок...сори...


Довечера си лягам в 11. Но преди това ше изляза в отпуска. Да реша връщам ли се въобще при пингвините.