ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

петък, 9 октомври 2009 г.

Пост-амфетно или Copy Paste

Поредните четири часа сън и тази нощ. Цял ден съм в треска ала подобно-на-постамфетно състояние. Тичам сутринта по Шишман и по паветата, извършвам няколко пресичания ала-тук-скоро ще има цветя в памет на една фея, купувам си осморка оставяйки сума нямаща нищо общо с реалната цена...Прелитам покрай просяците- акордеонисти хвърляйки монети, приземили се под гумите на новата петица...

...Строполявам се на стола пред монитора в офиса. Идването ми на работа всяка сутрин е сравнимо с Tour de France...А днес състезанието с улици и часовници се доближи до race достоен за телевиЗОРА.

Цял ден върша безумия от тази треска и това недоспиване..Но кулминацията няма равна на себе си...
Някъде късния следобед съм вече на литър и половина кола, два шоколада, четири отворени skype прозореца, два блога, няколко сайта за пътешествия и facebooka. Цъкам хаотично с мишката по монитора, пишейки мейл от около четири часа. Процесът просто е твърде често прекъсван от по-смислени диалози...

- Отивам да пия бира и да играя белот с колегите...
- Довечера ще намериш ли последно коз или да се спасявам?
- Досега карах колело и така се уморих
- Навън е ебаси жегата
- Кажи кво да направя, ще се побъркам, да късам ли с него или няма смисъл...
- На тая твойта приятелка така ше й го вкарам че ше откачи
- Снощи кои бяхте
- Кога ше се видим да ми върнеш колана
- Кога заминаваш, прати ми ако имаш такъв документ, шефът ми е пълен нещастник, искам да си ходя, не казвай на никой че я мразя, ама той откъде знае, чуй тая песен, обади ми се веднага, сърдя ти се, че не идваш с мен на обяд, дай пари за тоя подарък, обади ми се обезателно, ама обещай, обещай, ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
.......
Всички тези диалози се преплитат в главата ми, а идеята им е да служат само за фон...цъкайки от прозорец на прозорец, стигам през половин час и до мейла, който вече нямам идея до кого е по дяволите...
Накрая се случва следното:

- О, Картман, ся ше дойде Гошко да донесе една фактурка тука при мойте суперколежки и мислим тихомълком да ги поебаваме, хихихи
- Хахаха, вие сте гадни и цинични, може ли да сте такива и то на работното място...все пак седиш с финансовата директорка в една стая...ей ма срама нямате начи))
- Хахаха, умирам от смях, толкова са забавни и тя, и счетоводителката...смях! Ето, Гошко влиза, а те мълчат като мумии....Падам...с Гошо се прайме, че не се познаваме...
- О, и кво, поглеждате се тихомълком и заговорнически ли, ужас))))
- Хаахаа, да и те нищо не усещат...счетоводителката не владее думи, а само цифри..Финансовата директорка знае пет думи- отчет, ДДС, фактура, супа и МАЗА.
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- Ох, умирам от смях...мноо са зле тия...Гошо си тръгна току що...Ся ше му pastna чата ни..ше пукне от смях ...

Right click. Copy. Ctrl +V. Три движения. Секунда и две стотни. Enter.
Fuck... Fuck... Fuck. Fuck. Fuck!

- Картман
- М?
- Току що pastnah чата ни на финансовата директорка вместо на Гошо (пребледняв, припад, умир, гръм, тряс, мълния, срив, апокалипсис, затвор, смърт, анатема, гърч, проклин, заклинав, вампир, таласъм, стигма... )
- Да бе!
- Да
- Лъжеш копеле...виж пак
- Не лъжа.Виждам го (пребледняв, припад, умир, гръм, тряс, мълния, срив, апокалипсис, затвор, смърт, анатема, гърч, проклин, заклинав, вампир, таласъм, стигма... )
- Кво да направя?

Аз kъм финансовата директорка:
- Аа...ммм....Пипи..току що пуснах нещо, което не беше за теб...грешка...извинявай...
- Няма никакъв проблем. Аз ще изтрия гореизпратеното кратко съобщение към мен без да го прочитам.
- Да...ок...сори...


Довечера си лягам в 11. Но преди това ше изляза в отпуска. Да реша връщам ли се въобще при пингвините.

Няма коментари:

Публикуване на коментар