ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

сряда, 22 декември 2010 г.

Най-тъжното място на света



Скорошно проучване на списание “The Ecomonist” показвало, че България била най-тъжното място на света. Как звучи това само- НАЙ-ТЪЖНОТО МЯСТО НА СВЕТА. И това го казват, забележете, от списание ИКОНОМИСТ. По презумпция като чуя нещо свързано с икономисти, асоциацията ми далеч не е безгранична радост, а по-скоро хора, които са се учили да икономисват. Икономисването и радостта някак си първосигнално сякаш не са взаимносвързани. Работата на икономистите очевидно е да икономисват пари, а направеното проучване явно прави опит да равнопостави парите и щастието и да докаже пряката им връзка. С други думи, учейки се как да икономисват пари, икономистите щат не щат според собствената си теория се учат да икономисват* и от щастието. И после правят проучване кой колко е щастлив и нещастен според това колко пари има. С риск да прозвуча гадно, точно ИКОНОМИСТИТЕ ли седнаха да решават кой колко е щастлив и нещастен, БЕ? Точно те, дето целият им живот минава в опити да ИКОНОМИСВАТ от всичко, от парите, от щастието, от енергията, от живота...в гърчави цифри и сухи графики, в чернобели рипорти и сиви резултати, в оптимизиране на дефицити, баланси и изкривени статистики. По същата логика мисля да организирам проучване и да докажа, че икономистите са най-тъжните хора на земята, което автоматично ще значи, че пък икономистите, които живеят в България, директно трябва да се са се гръмнали още преди Коледа.

Странното е, че аз познавам представители на тази, както излиза, мегасдухана групичка икономисти, живеещи в България, и далеч не бих ги оприличила като най-тъжни на света. Хората си живеят живота и му се радват, не по-малко от магазинерите в Германия или алкохолиците в Москва. Изобщо, мисълта ми от самото начало е колко са безумни подобни обобщения, дори когато са базирани на конкретни емпирични изследвания, свързани с термини като „доход на ГЛАВА от населението”. По същия начин сигурно може да се докаже, че таксиметровите шофьори са с най-мазни коси или банкерите носят най-големи номера обувки. Или че мъжете между 34 и 44 годишна възраст се хранят предимно с телешко в сряда и петък. WTF? Идеята тук не беше да се обиждат хората-икономисти, а да се метнат в кошчето всякакви опити да се съди за чуждото (не)щастие.

Като чуя „най-тъжното място”, асоцията ми със сигурност не е приятното оживление около Попа привечер, или тихата зеленина по Шипка в неделен следобяд. Нито пък е оранжевият залез над Кораба на Синеморец, или претъпканите барчетата на Градина и Смокиня в 6 сутринта. Нито пък са домашната ракия и шкембето в кръчмата в Добринище и белите борчета по пистите в Банско. Малко неща могат да се сравнят с удоволствието от това да преядеш с люти чушки и шкембе след цял ден в планината, или да изпиеш един огромен облак на плажа след цяла нощ в...облаците. И като изключим долните задимени дупки, в които се развива действието, на малко места по иначе по-„щастливите” точки на света ще видиш как „най-нещастните хора” се забавляват безгранично до ранни зори във вторник след 3ч. сутринта...

Стана малко като опит за скрита реклама колко е яко в България. И колко ужасно може да изглежда всичко ако идваш отвън. Колко гнусен може да ти се стори Попа вечер с вехтите просяци, омърлушени бездомни песове и сиви, кални лица. Колко западнала и грохнала може да ти се стори ул. Шипка със старите си сгради и разбитите си тротоари. Колко тъжен може да ти се стори пейзажът на крайно село като Синеморец, с оръфани ливади и бедни старци. И как гнусно може да бъде шкембето, ако го опитваш за първи път. И колко грозно презастроени може да изглеждат плажовете, с долни заведения и боклуци по пясъка... There are two sides to every story, и всеки изживява нещата, местата, и хората от живота си по различен начин. Точно толкова индивидуално е и усещането за щастие. И точно толкова лично и съкровено е това чувство на радост, за което са дръзнали да говорят многоуважаемите икономисти от сп. Икономист. Обективна оценка на подобно интимно преживяване е точно толкова безумна, колкото и инициативата да се правят такива проучвания. И въобще не ме интересува, че се базира на въздействието на доходите върху щастието. Никой по света няма право да съди за щастието на другия. За да остане поне малко от въпросното щастие.

Амин.




*Ако напиша още веднъж думата икономисвам, (и то в първо лице, ед. ч. ) ще се разплача.

вторник, 21 декември 2010 г.

Обет

Понякога човек прави обет със себе си. И това е най-страшният обет. Защото ТИ си по-важен от всички останали. Неизпълненият обет към себе си е по-страшен от нарушеното обещание към който и да било друг. Защото ТИ си по-важен от всеки друг. Защото ТИ си движещата сила в живота си. А най-трудно се изпълнява този обет-към себе си. Защото е най-лесно да не го спазиш- защото уж не си обещавал нищо на „никой”. Пък хората са слаби сами и имат нужда се обвързват с околните за всяко нещо. Дори за да спазват обещанията си. Хората не съзнават колко е важно да са силни сами и независими от околните. И как ти не си „никой”, а Единственият, към който трябва да спазваш обещанията си. Едва тогава си ти. Едва тогава си честен. Към най-важния човек – към теб самия.

Изпълнението на обета със себе си изисква много смелост. Повече от изпълнението на всеки друг обет. Защото човек рядко сключва обети със себе си. Не си дава сметка за тях. Но веднъж изпълнен, това е животът ти. Това е изборът ти. Това е смелостта ти. Идеята ти, превърната в живот. От самия теб. Това си ТИ.

Скопие, 4.12.2010

сряда, 15 декември 2010 г.

Феите избират жилище а.к.а. Смешен разказ с тъжен край

Мда...настъпи и този момент в живота на Феите, в който трябваше да се избере и бъдещият фейски замък. Феите имаха малко изисквания- бъдещият замък да е в идеалния център, да има много и красиви стаи, и да е безплатен.

Феите отвориха вестници и сайтове, и се заеха с търсенето. Веднага се появиха безкрайно много обяви, които отговаряха на поставените критерии. Феите незабавно изпаднаха в еуфория и започнаха да звънят наред по обявите.

- Добър ден, видях, че предлагате безплатен замък под наем в идеалния център. Кога мога да дойда на оглед и къде точно се намира?- питат въодушевено Феите по първата обява.
- Здравейте, здравейте, ами да, замъкът е с наистина топ локация, на няколко метра от бъдеща станция на метролъч! В близост до шивашки услуги и клуба на пенсионерите!- приветливо обяснява гласът отсреща.
-Бъдеща станция на метролъч? Мислех, че замъкът е разположен в центъра?- повдигат съмнително вежда Феите.
-Ама разбира се, госпожо, това Ви обяснявам, идеалния център на стара София! Само на няколкостотин километра от станцията на спирка Малинова долина, която се очаква да бъде построена 2025 година!- брокерът отсреща наистина си вярва.
- Къде се намира тази долина?
- Как така не знаете, идеален център, в близост до комлекс Манастира и Бистришко шосе! Намирате се на пешеходно разстояние от ключови места като Вилна зона Бункера и Калфин дол!
Феите нямат представа какви са тези зони, но се срамуват да попитат, защото очевидно ще излезе, че не познават идеалния център.
- А какъв е районът наоколо?- осмеляват се все пак да попитат Феите.
- Районът е изключително комуникативно място. В непосредствена близост през полето може да намерите неща, без които ежедневието е немислимо- шивашки услуги и клуб на пенсионера! Също така скоро ще бъде отворен магазин, който ВСЯКА седмица ще се зарежда с хляб и прах за пране!
- Защо ежедневнието да е немислимо без шивашки услуги и клуба на пенсионера?- недоумяват Феите.
- Как недоумявате! Това са опорни точки на съществуването Ви! Днес сте млада, но времето лети, и хоп- годинките са минали, вие сте вече бабичка, а наблизо няма да имате клуб на пенсионера. Вие не го оценяте сега, госпожице, но съвсем скоро....

Феите затварят телефона потресени. Те, естествено, не се оставят да бъдат сломени от първата неуспешна обява. За да е по-разширено търсенето, Феите се отказват от критерия- БЕЗПЛАТЕН, и поставят минална цена за замъка.

Съвсем скоро с радост са попаднали на следващата обява.
- Здравейте, обаждам се по повод замъка в иделания център с големите стаи на цена 20 лева на месец.
- Здравейте.
- Първо се интересувам, къде се намира жилището?
- Жилището се намира в нов модерен комплекс с модерни общи части съвсем близо до пресечката на бул. България и Цариградско шосе.
- Къде?- недочуват Феите.
- Пресечката на бул. България и Цариградско шосе.- повтаря изнервено гласът отсреща.
- Бул. България и Цариградско шосе не се пресичат никъде!- Феите са в шок.
- Пресичат се.
- Не се пресичат.
- Г-жо, не спорете, казвайте ще го гледате ли за да знаем да нахвърляме малко чакъл по трасето дотам.
- Какъв чакъл?
- Ами чакъл, да не мислите, че дотам има път? Това е модерен комплекс и жителите на обекта ползват само хеликоптери. Вие разполагате ли с хеликоптер?
- Не.
- Тогава, ако желаете оглед, трябва да се обадя да поръчам чакъла. Желаете ли?

Феите са в напрежение. От една страна, горят от нетърпение да видят къде се пресичат Цариградско и България. От друга страна, чакълът леко ги притеснява.
-Ами...мрън...мрън..ще Ви звънна по-късно.- докато изрекат това изречение, гласът отсреща вече е затворил.

Това е невъзможно, започват да си мислят Феите и стигат до третата обява. Там нещата изглеждат по-добре. Замъкът бил разположен точно до булевард Мадрид, имал прекрасна гледка и обща площ от 90 кв.м. Струвало само 30 лв. на месец, като цената включвала и гараж. Оглед може да се направи само вечер между 8.30 и 8.35, тоест, в паузата за времето МЕЖДУ По Света и У Нас и спортните новини, защото собственикът ги гледал. Също така, огледът струвал 400 лв. на минута, понеже и брокерката трябвало някак си да се издържа и дете гледала. За по-лесно, брокерката ще вземе Феите от ъгъла на Мадрид и Черковна и ще ги метне до обекта, за да не се лутат Феите. Прекрасна жена, мислят си Феите и се отправят към срещата.

Брокерката пристига с джип бе ем ве хикс 5тица 3ка и осморка джи ес ем кa 15 и усмихнато маха на Феите да се качат.
- Добър вечер! Има ли смисъл да слагам колан, нали сме за малко?- питат вежливо Феите.
- Ее, сложете го все пак, за Вашата сигурност е.- съветва ги боркерката и натиска специално копче, с което централно заключва всички врати на джипа. Междувременно активира специален бутон, който повдига колата няколко сантиметра над земята, след което се обажда по уоки токи:
- Орел, тук щука, зад нас ли си, прието, край.

От уоки токито се чува дебел мъжки глас:
-Тук орел, зад вас съм, потегляй, прието, край.

-Какво е това?-питат Феите.

-Това е част от услугата на нашата агенция. Винаги имаме охрана, която ни придружава в определени квартали. Спокойно, включена е в уговорената цена от 400 лв. за огледа. Не е ли прекрасно? Погледнете назад.-обяснява брокерката и пали цигара.
Феите се обръщат назад и виждат конвой от три бронирани джипа с тъмни стъкла.

- За какво ни е охрана тук? Мисля, че районът е сигурен.- Феите са пребледнели и леко потреперват.
- Да, да не се притеснявайте изобщо. Ей сега пристигаме.

Половин час по-късно Феите са задрямали от топлината в колата, когато ги събужда спонтанен писък и последващ удар по стъклото. Феите отварят очи и виждат през прозореца озъбено малко циганче с камъни и клони в ръце. Брокерката панически натиска газта, а циганчето подгонва колата. Бронираните джипове вадят сини буркани и започват да писукат. Феите са запушили ушите си и не смеят да погледнат през прозореца. По стъклата се мятат камъни и клони. Глутница кучета изпровожда конвоя.

- Къде сме?- озъртат се сънено Феите.
- Съвсем скоро пристигаме.

Пейзажът наоколо не е познат на Феите. Навън няма никакви светлини, само равни безкрайни полета и тук-там някоя съборетина. Пейзажът отново наподобява нещо средно между Туин Пийкс и Младост 4.

- Мислех, че замъкът се намира на бул. Мадрид?- плахо питат Феите. Те вече са убедени, че ги отвличат и ще ги продат в някой магазин за детски играчки като кукла. Напоследък зачестявало отвличането на хора с цел продаване като играчки.

Междувременно в далечината се появява стоетажна сграда, разположена по средата на безкрайно поле. Блокът се издига самотен насред полето, и е напълно тъмен.
Брокерката спира пред единствения вход и гаси двигателя. В непосредствена близост се намира бариерата, пред която е сниман кадърът от "Тринайстия етаж", олицетворяващ края на света.

- Е, как Ви се струва?- усмихва се тя нетърпеливо на Феите.
- Трябва ли да слизаме от колата?-Феите потръпват при мисълта за напускане на автомобила.
- Не се притеснявайте, охраната ще ни придружи.

В този състав всички влизат в тъмния вход.
- На кой етаж е жилището?
- на 66-ти етаж. Открива се прекрасна паномара! За съжаление асансьорът още не е пуснат, така че ще се наложи да поспортуваме малко.-смее се безгрижно брокерката.
- До 66-тия етаж?- ужасяват се Феите.
- Много е здравословно. Всяко изкачено стъпало увеличава живота с една минута. Да тръгваме.

Феите се заискачват след брокерката, която държи свещ, понеже и осветлението още не е пуснато. Зад тях плътно се движат орел и другите двама бодигари.

Два часа по-късно веселата дружинка е на 66-ти етаж. Феите са изнемощели и пред припадък. Пред тях се открива малка стая без врата.

-Ето, пристигнахме! –въодушевено крачи напред брокерката- Заповядайте!

Феите пристъпват плахо в малкото помещение. На главата им директно пада тухла и те изпадат в несвяст.

- О, извинете, добре ли сте, точно тук строежът не е довършен-боркерката отчаяно се опитва да набута изпадналата тухла обратно в стената, покрай което събаря още 3- 4 тухли.
- Не се притеснявайте, довършителните работи са включени в цената! Всичко това ще се поправи.

Феите стават замаяни и се оглеждат наоколо. Жилището се състои от едно единствено помещение.

- А къде са останалите стаи?- питат объркано Феите.
- Какви останали стаи?
- Ами в обявата пишеше, че има няколко стаи.
- Аах, да но ние имаме предвид, че жилището може да се преустрои на няколко стаи. То сега се състои от едно помещение, но само си представете колко много малки стаички могат да е оформят от това само с един лек гипсокартон. Елементарно е! Дори сами можете да си го поставите!
- Но жилището трябваше да е 90 кв. м. Това са не повече от 25!!
- Госпожице, това е чистата площ. Вие не смятате общите части. Имате 75 кв.м. общи части.
- Добре, искам да видя тогава банята.-Феите вече имат нетърпим главобол от удара с тухлата.
- Банята, мда, всъщност тя е от общите части и е ...как да Ви кажа...обща с останалите жители на етажа. Но това са дейтали. Намира се само 3 етажа по-нагоре на етаж 69-ти. Вие сте от късметлиите, хората на 94-ти етаж трябва да се изкачват до 113-ти за да се изкъпят.

Феите са ужасени. Те са с главобол и вече имат халюцинации.

-Елате по-добре да видите прекрасната тераса и гледката към града.- Брокерката се запътва към прозореца и излиза на терасата. Оттам не се вижда нищо освен безкрайни полета и мъждукащите светлинки на квартал Левски Г в далечината.
Феите в унес я следват. Засилват се и правят огромна крачка на терасата. Гледката от 66-тия етаж ги замайва. Преди да се усетят, те вече летят със страшна скорост към земята. Брокерката не успява да ги предупреди, че терасата няма парапет.

Завеса.