ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,

родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

сряда, 12 октомври 2011 г.

The Kills

Напоследък имам нова любима група. Казва се the Kills. Убийствата. Страшно ме кефи. Усещането е супер. Като е с нова любов е. Събуждам се и заспивам с тях, а през деня се зареждам от музиката им. Имам нужда да ги слушам постоянно. Като с нова любов е. Те са всичко, което съм търсела в една група- музиката им има грубо звучене и нежна душа. Толкова се радвам че съм ги открила. Правят ме щастлива и са до мен, когато съм тъжна. Като с нова любов е. Жалко, че и те ще ми омръзнат така бързо. И те ще си отидат като любовта. И те ще станат безлична рутина, част от музикалната ми колекция. Като всички други. Забравени в музикалното чекмедже. След време. Както си отива любовта. Love is a Deserter. Get the guns out. Да, любовта е дезертьор. Вадете пушките. Стреляйте по нея, докато тича, в гръб. Уцелете я, за да я върнете. Колкото и да я пазите и да я обичате, тя ще реши да дезертира. Любовта не може да ви бъде вярна. Не може да я затворите в клетка. Любовта все някога ще стане дезертьор. Ще ви прави щастливи толкова, колкото тя реши. И като й скимне, ще дезертира. Тогава вие безпомощни, уплашени, самотни ще извадите пушките. Когато нищо друго не е останало, след толкова молби да не си тръгва. Ще извадите пушките, ще стреляте по нея, докато тича, в гръб. Ще я уцелите в гърба, тя ще се просне на земята, вашата любов-дезертьор. Ще изтичате до нея, ще клекнете, а тя вече няма да диша. Няма да пулсира. Няма да се смее. Няма да топли през зимата и да пази хлад лятото. Няма да озарява нощта и да огрява деня. Няма да дава кураж и да ви мята на крилете си. Тя ще лежи там, мъртва, дезертирала, простреляна. Тя ще е там, ще може да я докоснете, да й говорите, да я молите да се върне. Вие имате нужда от нея, защото искате да обичате, вие трябва да обичате, за да живеете. Тъжно е когато любовта си отива. Никой не може да я спре. Дори вие. Дори пушката ви и глухия ви изстрел. Дори безмълвния крясък в студеното легло . Дори силното желание да остане. Тя си тръгва сама и неочаквано, така, както е дошла. Колко е трудно да я пуснем да си отиде. Колко е празно без нея. Колко трудно идва. Колко лесно си тръгва. И ако всичко е любов, ние нямаме нищо, нищичко..без нея.
Публикувано от в
Етикети:

1 коментар:

  1. Anonymous6 април 2012 г. в 2:00

    тъжно...мн тъжно...любовта по принцип не напуска току-така...тя има върховна цел...и когато вижда, че не може да вирее при дадени условия, било то дистанция, отчуждение, самота, други потенциални обекти на нейните страсти и т.н., тя не си отива, а тлее, докато не намери друг/а...а в мн редки случаи умира, но това е почти невъзможно, до края на земните дни на човека да не се вклини някъде другаде...
    въпреки че двусмислието на написаното е крещящо, и в двата случая е отчайващо...дано с групите и с песните е малко по-леко...да "станат безлична рутина, част от [...] колекция[та]. Като всички други. Забравени [...] След време. Както си отива любовта."...teardrop...

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)