Дали е нормално?

Дали е нормално отново тази нощ феите да танцуват на кафявото си килимче и да пеят на френски без да знаят текста, а целият Хан Крум да кънти под звуците на шансоните?

Дали е нормално феите да си отпиват от ментовия еликсир на щастието и да си хапват крем брюле в 2 през нощта?

Дали е нормално да стоят на прозореца повече от един час и да гледат как никой не минава по толкова тихата уличка?

Дали е нормално да им е толкова, толкова яко да си пият ментата, да си дръпват от бонгчето и да си танцуват на килимчето самички, пеейки на френски без да знаят текста?
/Благодаря ти Картман за страхотната playlista.../

Дали е нормално да се влюбят в една песен и заради това да не могат да си легнат по три часа?

Дали е нормално да се пристрастяват толкова много към толкова малки големи неща?

Дали е нормално manu chao така да ми подострят душичката със спомени?...

Дали е нормално да им е толкова, толкова яко сами вкъщи късно вечер????
Не е ли малко страшно да ти е яко сам?
А защо не ги е страх?

Как да те е страх като си имаш всичко- зареденото малко бонгче на прозореца, тихата уличка, зеленият еликсир...и тази песничка...от лятото..

Dали е нормално?

Аз съм самолетче или феите и самовнушението

На феите един човек им разказа, че си самовнушава разни неща. Ей така, както си седи в тях, почва да си самовнушава ама каквото си поиска. Седи си, седи си и изведнъж почва да си самовнушава, примерно, че е...самолетче. Как ли пък става това самовнушение? Заставаш пред огледалото и почваш: Аз съм самолетче. Аз съм самолетче. Аз съм самолетче. Не, аз не съм човек, нито трамвай, аз съм самолетче. Седиш гледаш се в огледалото, и си повтаряш. Колко ли време ти трябва? Това не е толкова важно. По-важното е, ставаш ли действително ти самолетче ако примерно прекараш една седмица повтаряйки си, че си самолетче? Много интересно. Изключително любопитно явление би било. Тоя познат е убеден, че може да си самовнуши всичко. И то ставало бе. Застава и почва да си самовнушава щастие. То с щастието е същото като със самолетчето май. НЯМА как да станеш самолетче, ако НЕ си самолетче. Освен ако не хапнеш някоя друга гъбка или розово бонбонче...тогава си вече не самолетче ами....направо си самолетче:)

Феите много биха искали да се самонаучат на тези техники за самовнушение и да
повярват в разни неща, които очевидно не са вярни. Би било супер! Да изтрият неща от миналото и да направят неща в бъдещето да се случват. Тогава и магиите на феите сигурно ще стават далеч по-лесно...Обаче.. това би било тотално против феите. Ето точно такова упражнение като самовнушението би превърнало феите в истински антифеи. Феите затова са феи, защото са истински. И точно затова са толкова истински уникални. Точно затова феите умеят да правят магии и вълшебства, защото са ИСТИНСКИ. Всичко станало в миналото е прекрасно, и всичко, което предстои в бъдеще, е приключение! Самошнушението би било смърт за вълшебствата. Вълшебства, родени под самовнушение, не са вълшебства. Феите безрезервно вярват в силата и магията на мисълта и способността и да променя ситуации и реалности. Но не и на фалшивата самовнушена мисъл. Тази мисъл е слаба и тотално антифейска. Феите затова ще си останат истински феи, вярни на себе си.

И все пак би било интересно...Аз съм самолетче...

Феите и въображението

Феите са се научили да преодоляват пространството по много начини- с tube, на вълшебни килимчета, с коли, на метли, с крилцата си, на самолети, или пък ако много искат да попаднат на някое място с някоя друга фея или приказен герой, което в момента не може да стане, феите затварят очички и много, много силно поискват това да се случи в главата им. Феите имат толкова уникално силно въображение, че често нещата в главата им се случват с почти същия ефект, с който биха се случили наистина. Феите не обичат границата между „в главата им” и „наистина.” Това според феите са ненужни глупости. Във вълшебния свят на феите няма реалност, но няма и нереалност. Всичко е вълшебство. Всичко е истинска приказка. Феите бяха чели една книга за кокаина, в която лирическият герой обясняваше защо толкова много обича кокаина- защото кокаинът помагаше на лирическия герой в главата му да се случат всички онези неща, които той винаги е искал да се случат в истинския му живот. Но след като те могат със същата, дори с по-силна интензивност да се случат в главата му, той изгуби потребност да ги преживява наистина. Безсмислено беше. Накрая героят умря от прекалено силна интензивност на тези преживявания.

Идеята е, че феите нямат нужда от такива стимуланти. Феите затова са феи, защото тяхното безумно въображение им позволява да правят такива неща в главите си, че главите на феите са една истинска паралелна вселена, почти като виртуалната реалност. Това е тоооолкова яко....Феите просто затварят очички и всичко се случва толкова истински! Феите обичат въображението си! То прави нещата да се случват. It makes things happen! Без въображението си феите не биха могли да направят нито едно вълшебство и нито един човек щастлив. Без въображението си феите не биха били феи.

И освен това скоро видях едно много яко късметче във фейсбоклука:
„Ако парите ти стигат, значи ти липсва въображение!”

Феите са феи отвсякъде, с това тяхно ВЪОБРАЖЕНИЕ!
Наздраве за ВЪОБРАЖЕНИЕТО!