ttttрезви размишления за пиянски истории,
малки признания за Gолеми страхове,
смешни очерци за тъжни случки
и големи повести за малки хора,


родени през скучните следобедни часове в офиса
от русата душа
на една стеснителна вечерна писателка.

четвъртък, 30 юли 2009 г.

Дали е нормално?


Дали е нормално отново тази нощ феите да танцуват на кафявото си килимче и да пеят на френски без да знаят текста, а целият Хан Крум да кънти под звуците на шансоните?

Дали е нормално феите да си отпиват от ментовия еликсир на щастието и да си хапват крем брюле в 2 през нощта?

Дали е нормално да стоят на прозореца повече от един час и да гледат как никой не минава по толкова тихата уличка?

Дали е нормално да им е толкова, толкова яко да си пият ментата, да си дръпват от бонгчето и да си танцуват на килимчето самички, пеейки на френски без да знаят текста?
/Благодаря ти Картман за страхотната playlista.../

Дали е нормално да се влюбят в една песен и заради това да не могат да си легнат по три часа?

Дали е нормално да се пристрастяват толкова много към толкова малки големи неща?

Дали е нормално manu chao така да ми подострят душичката със спомени?...

Дали е нормално да им е толкова, толкова яко сами вкъщи късно вечер????
Не е ли малко страшно да ти е яко сам?
А защо не ги е страх?

Как да те е страх като си имаш всичко- зареденото малко бонгче на прозореца, тихата уличка, зеленият еликсир...и тази песничка...от лятото..

Dали е нормално?

Няма коментари:

Публикуване на коментар