Тоалетни историйки

1 и 40 в химическата тоалетна зад Баш Бара. Първото й посещение още е горе-долу ок, дано и следващия път е толкова лесно...Пристигнали сме преди малко, но достатъчно много за да се зачудя как точно дойдох до тоалетната и откъда да мина за да се върна пак там, откъдето идвам. Добре е, че още помня откъде идвам.

Всъщност в тоя пост феите описват едно състояние, в което, ако не си бил, няма как да усетиш, а пък ако си бил, ти е толкова добре познато, че е безсмислено да четеш нататък, понеже ще ти е скучно. Тоест, и в двата случая няма смисъл да продължаваш да го четеш. Тъй като обаче хората често правят неща, без да виждат смисъл в тях, все пак ще го дочетеш.

2и 50 в същата тоалетна. Между другото това може да бъде всяка една тоалетна през нощта. Тази историйка спокойно може да бъде посветена на тоалетната в хижата Безбог, на Лодки, на онова странно домашно парти на което ме заведоха миналата събота, пък даже и на храстите около Народния. Стигането този път беше доста по-трудно. Разговорите пред тоалетната са все по-трудни за възприемане. Цялата процедура около и в тоалетната отнема доста повече време от първия път. Излизам от тоалетната и ми трябват няколко минути за да се сетя накъде да тръгна и защо изобщо да тръгвам натам. Все пак обаче е доста по-напрягащо да избера различна посока и само заради това полагам усилия да се върна откъдето дойдох.

3и 55 на същото място. По дяволите защо трябва толкова често да ми се пикае от тия мохитота?? Тази мисъл се е размазала в главата ми докато се нося като един истински дух към въпросната тоалетна. Идеята колко много усилия ми предстои да положа ми прави смъртоносна хватка. Най-страшното е, че след като се заключа в тоалетната в 3и 55 съм вече толкова зле, че ме удря онази параноя, че ей ся няма да мога да се отключа и ще остана завинаги заключена точно в тази тоалетна и няма да има кой да ми отвори. Всички извън тоалетната са в същото състояние като мен, а аз посмъртно не мога да измъкна в момента заключен от тоалетната. Край! Ще си остана тук! Аре стига глупости, въобразявам си, ето ей сега ще си отключа. Завъртам ключа, не знам, май в грешната посока, няма значение, важното е, че не се отключва! Край! Въртя във всички посоки, и верни, и грешни, момент, едната посока ТРЯБВА да е вярна, но коя е, мамка му... Следващата стъпка е отчаяното търсене на телефона в малката ми чантичка, в която има само едно малко портмоненце и една малка ментичка и евентуално телефон. Въпреки това откриването на телефона трае около 20 минути. Накрая виждам, че в чантичката ми има само едно портмоненце и една малка ментичка, но не и телефон. Отнема ми известно време докато осъзная защо точно търсех телефона, и след като се сещам, изпадам в дебилен смях сама в тоалетната-хахаха, верно, че се бях паникьосала, че не мога да си отключа, пълни глупости. Това е, щото тогава бях супер зле, сега съм много по-добре. Отключвам си без проблеми и като един истински дух се връщам откъдето съм тръгнала. Вече не помня какво точно стана в тоалетната, ама нещо се бях попритеснила.

Към 5ч. пак към тая тоалетна. Влизам във кенефа и се чудя и се мая дееба маама му да сера да пикая или да чертая, се носи от въпросния бар, а аз съм пред подобна дилема, само дето май в случая изобщо не съм улучила правилния път към тоалетната, ами истинският ми дух се носи нанякъде, където тялото ми посмъртно не може да стигне. По-скоро доста по- правилно би било да се напъна да си спомня къде по дяволите беше идеята да си легна. И ако приемем, че това действие се развива на Баш бара, най-уместно би било да се сетя къде точно е ОПЪНАТА палатката и къде е точно тая гора. Намирането й днес по светло беше суперлесно, така че със сигурност ще се справя и сега. Просто ще си светна с фенерчето, което не ми е в чантата и ще го открия. Около 20 минути търся фенерчето в малката си чантичка, в която има вече само една малка ментичка, но не и портмоне. Както и да е, липсата му в момента не ми прави впечатление, все пак ми трябва фенерчето. След около 20 минути значи установявам, че нямам фенерче, обаче пък имам една малка ментичка, дето по-добре да я доизпия да не ми тежи по пътя към...накъдето отивах там. Допивам ментичката и тръгвам към палатката, като преходът натам представлява развеселено въртене около едни и същи храсти и тръстики около половин час.

Накрая я намирам и припадам. Слагам си празната чантичка за възглавничка. По дяволите, къде ми е телефонът???



Най-страшната тоалетна историйка феите изживяха наскоро в един Coffee shop в Амстердам. Влизат феите в тотално изкъртено антифейско състояние в тоалетната на тоя Coffee shop, пикаят, изчитат всичко което пише на вратата, и тръгват да излизат. Аха да излязат, и се сещат, че като влизаха, пред вратата имаше един човек. Феите видяха този човек като влизаха, и този човек също видя феите. Той не просто ги видя. Той ги погледна умишлено. Този човек в главата на феите в този момент представляваше събирателен образ на Торбалан, Jack the Ripper, онзи психопат австриец дето държал дъщеря си 10000 години в едно мазе и й направил сума ти деца, и канибала дето замразил някъв човек и го изял после. При така създалата се ситуация излизането от кенефа беше свързано с бая рискове- от детските кошмари покрай Торбалан до това феите да бъдат замразени и изядени, всички опции бяха включени. Този човек определено беше опасен и определено можеше да нападне феите без никакъв проблем. Останалите извън кенефа са в състояние като мен, а аз в момента е абсурдно да спася някой от Торбалан или от канибали! Ще ме отвлче тоя човек, кой знае къде в тоя чужд град тука, после иди ме търси! Ужас и безумие! И естествено, телефонът ми пак е на масата!
Накрая феите все пак решиха да излязат с риск да бъдат изядени, обаче беше супер супер страшно! Добре че не помня как изглеждаше тоя човек!!!