Стоят си Феите на опашката в Била с два шоколада против следобедна депресия и изучават сдуханата физиономия на продавачката. Тиит, тииит, сканират се шпекови салами, шампоани, майонеза, краставици. Унесът на Феите изведъж се нарушава от приближаващ се диалог, воден по мобилен телефон. Гласът застава точно зад Феите на опашката и започва:
- Да, сигурна съм. Сигурна съм просто, че аз принадлежа в прегръдката ти. И съвсем до скоро, нищо не можеше да ме откаже.
Гласът звучи смело и уверено, но отблизо потреперва. Феите бавно се обръщат назад, за да видят Гласа- Гласът представлява черно палто и сиви ботуши, дълга кестенява коса и спортна чанта. Гласът държи няколко пържоли за готвене, сладки работи и много козметика.
- Знаеш колко много вярвах, и направих всичко, което можaх. В един момент човек просто се уморява. Колкото и да вярва. Аз вярвах в нас, в теб...но виждам, че не мога да променя нищо. Чувствата на хората не могат да бъдат променени. Аз не искам да те насилвам за нищо. Ти сам си взел решението за себе си.
Следва кратка пауза, очевидно за ответната реплика.
- Не, вече не ти вярвам. Защо ще ме изоставяш, ако ме обичаш? В това няма логика! Хората не се разделят, ако се обичат! Ако се обичат, те си липсват, и се борят един за друг! Правят нещо един за друг! А не оставят всичко по течението!
Гласът повишава тон, и вече кънти в почти целия магазин. Хората от опашката извръщат погледи назад и се втренчват в Гласа. Феите се изчервяват, защото са точно пред Гласа на опашката, и щат не щат, отнасят и те погледите. На Гласа очевидно въобще не му пука.
- За мен вече всичко е безсмислено. Не искам да предизвиквам неприятни емоции у теб. Бях готова да ти дам най-доброто, но ти го отхвърли. Не, не искам да слушам обяснения!
Наближава редът на Гласа на опашката и той слага един по един продуктите на лентата.
- Поне сега, като съм сама, нямам проблеми с яденето и готвенето. Последните вечери си готвя колкото месо искам, и ям адски много сладко за десерт, без да се съобразявам с вегетариантските ти капризи, и с теориите за вредните калории!- Гласът слага самодоволно свинската пържола и пакет с вафли *УРА на лентата. Хората от опашкат притеснено се озъртат на всички страни. Касиерката е навела поглед и сканира като роботизирана.
- Не, няма нужда да идваш у нас довечера. Няма какво да говорим повече. Чух достатъчно. Съвсем скоро ще те изтрия от „Семейство и приятели” и така тези безкрайни телефонни обяснения ще приключат! Какво?...Не, не си измисляй оправдания, че имаш да събираш още багаж от нас. Всичко си си взел! Вече съм достатъчно силна, за да ти откажа!- Гласът започва да звучи крайно неуверено.
- Амии, купила съм пържоли, но съм още в магазина, мога да взема и някакви зеленчуци, ако...
Феите си плащат шоколадите и напускат от магазина. На излизане се чува само отдалечаващият се Глас:
- Добре, добре, сега ще се върна да взема някакви зеленчуци и нискокалоричен десерт...към 9 и 30?... Добре, да, ще съм у нас...до довечера.
понеделник, 28 февруари 2011 г.
петък, 25 февруари 2011 г.
Saving the world
Това се случи в онези времена, когато Паренсов още не беше синя зона, а вечерите в Пармата бяха изпълнени с безгрижни наздравици. Феите все още вярваха, че някой ден до вратата им ще има табелка : ”В този дом живяха и твориха Феите”. Лятото тегнеше над София с тежките си вечери и леките, празни недели, а на Лодки всяка вечер ставаше все по- зелено и по-зелено...
В една такава вечер Феите се размотаваха по улиците безцелно и се чудеха, възможно ли е да спасят света или не? Светът е голям и необятен, пълен с тревоги и страхове, бури и сътресения, но какво от това, по дяволите? Феите са умни, красиви, смели и имат силата да го спасят! Те са тук, за да правят хората щастливи, а щастието ще спаси света! Феите знаеха това и вярваха все по-силно, с всяка следваща крачка и всяка следваща дръпка от малката си зелена цигарка. Колкото повече вървяха Феите, толкова по-реално изглеждаше спасението на света в очите им. Колкото повече пушеха от цигарката, толкова по-лесно им се струваше това.
Феите ще спасят света! Красотата, смелостта и умът ще спасят света! А любовта, тя е въздухът, водата и свободата в душите ни!
/I love you Mary Jane.../
Такива бяха ОНЕЗИ времена...
Няколко години по-късно, Паренсов е синя зона. Лятото неусетно е отминало завинаги, а душата на Феите далеч не е така руса и синя както в ОНЕЗИ времена. Феите си вървят точно така безцелно вечер по улиците, с почти същата цигарка, вървят си, и се чудят- откъде, по дяволите, да намерят малко сила и енергия сред обграждаща ги грозота и глупост, за да спасят поне ЕДИН ЧОВЕК от този свят?
В една такава вечер Феите се размотаваха по улиците безцелно и се чудеха, възможно ли е да спасят света или не? Светът е голям и необятен, пълен с тревоги и страхове, бури и сътресения, но какво от това, по дяволите? Феите са умни, красиви, смели и имат силата да го спасят! Те са тук, за да правят хората щастливи, а щастието ще спаси света! Феите знаеха това и вярваха все по-силно, с всяка следваща крачка и всяка следваща дръпка от малката си зелена цигарка. Колкото повече вървяха Феите, толкова по-реално изглеждаше спасението на света в очите им. Колкото повече пушеха от цигарката, толкова по-лесно им се струваше това.
Феите ще спасят света! Красотата, смелостта и умът ще спасят света! А любовта, тя е въздухът, водата и свободата в душите ни!
/I love you Mary Jane.../
Такива бяха ОНЕЗИ времена...
Няколко години по-късно, Паренсов е синя зона. Лятото неусетно е отминало завинаги, а душата на Феите далеч не е така руса и синя както в ОНЕЗИ времена. Феите си вървят точно така безцелно вечер по улиците, с почти същата цигарка, вървят си, и се чудят- откъде, по дяволите, да намерят малко сила и енергия сред обграждаща ги грозота и глупост, за да спасят поне ЕДИН ЧОВЕК от този свят?
сряда, 23 февруари 2011 г.
UniCredit Part III
Седят си Феите лениво в офиса, и правят социален експеримент- да прочетат повече от две страници скучен договор наведнъж, без да пускат youtube или да влизат в скайп за повече от три минути. След двучасови безуспешни мъчения, Феите зарязват експеримента, водени от хедонистко мото- животът ни е даден, за да се забавляваме. Окрилени от този вечно спасяващ положението лайтмотив, Феите решават да отидат в Мола за успокоение на нервите и безсмислено харчене на пари.
Речено-сторено. Пристигат Феите в мола и почват да ахкат пред големите лъскави витрини, отрупани с цветни стоки от чужбина. Ах, как незначителен се чувства човекът пред тези прелестни витрини, въздишат Феите като Алеко пред гледката на Ниагарския водопад. Ох-ах, ох-ах, и изведнъж Феите онемяват. Пред погледа им блесва най-късата и най-червена рокля на света. Трябва да я имам- Феите вече знаят. Влизат в магазина, пробват роклята, тя е къса и червена, и повече не може да се желае. Феите пристъпват тържествено към касата с рокля в едната ръка и Виза Електрон в другата.
- Добър ден, ще взема тази суперкъса и суперчервена рокля.
- Един милион и четиристотин хиляди, моля.
- Заповядайте.-Феите подават с гордост Виза Електрон, в която трябва да има над един милиард японски йени.
След няколко минути касиерката поглежда с надменно отвращение Феите и отсича с подчертан южен акцент:
- ТрЪнзакцията йе отказЪна!
- Това е невъзможно!- отсичат също Феите.
- Съжалявам!
Феите напускат магазина, засрамени като първокласник след провал на дъската. С наведена глава те се отправят към първия банкомат. Още преди да осъзнаят случващото се, банкоматът ПОГЛЪЩА Виза Електрон като споменатият първокласник- сандвич от McDonalds. Феите са в потрес. Панически набират посочения на банкомата номер за спешни случаи. Следва едночасово общуване с робот, който командва Феите нон стоп да натискат поред 1,2,3 и звезда в безсмислени комбинации. Накрая от другата страна най-сетне се включва одушевено човешко същество. То обяснява на Феите, че картата им е ПОГЪЛНАТА, той като е с изтекъл срок на годност. Феите трябва да се обърнат към обслужваща ги банка, а именно...
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
Както редовните читатели вече са запознати, това е банката носител на престижната титла НАЙ-ТЪПАТА БАНКА по света и у нас. Феите са обзети от панически ужас от предстоящото общуване с персонала на банката. За съжаление обаче те разполагат с точно 6 лв. и 45 ст. в брой, което няма да стигне и за една дроб сърма от Кенар. Феите са в екстремна ситуация без избор.
- Уникредит Булбанк, /най-тъпата банка по света и унас/, добър ден.
- Добър ден, преди малко картата ми беше ПОГЪЛНАТА от един банкомат в Мола, посъветваха ме да се свържа с вас.
- Момент, ще Ви прехвърля.
Този диалог се повтаря още шест пъти. На седмия път лелката казва:
- Кажете си трите имена и ЕГН-то, за да се уверим, че това сте Вие.
Феите казват трите имена и ЕГН-то на баба си, и служителката се уверява, че това са те.
- Хм, ами да, картата Ви е ПОГЪЛНАТА, защото е изтекла. Новите Ви карти са тука от два месеца. Защо не сте дошли да си ги вземете?- лелката ВЕЧЕ повишава тон.
- Първо, защо говорите за „карти” в множествено число, второ, къде е това ТУКА и трето, АЗ ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ че ТЕЗИ КАРТИ ВЕЧЕ СА ТАМ??- Феите вече са смели и хич не им дреме от лелките. Освен това разстоянието по телефона увеличава куража им с около 50%.
- Отскоро банката осигурява на клиентите си по две карти, в случай, че едната се счупи, което става непрекъснато. ТУКА е в нашия филиал на ул. Разорение 460. Работим по половин час всеки ден, когато си решим. Заповядайте.
- А защо не бях уведомена предварително, че трябва да дойда да си взема картите? В чужбина новите карти се изпращат поне един месец предварително.- Феите са големи и вече знаят.
- Госпожа, имате късмет, че това не Ви се е случило в Мола. На мен така като ми беше изтекла картата ми отказаха транзакция в Мола,където преживях най-голямото унижение в живота си. Така че не се оплаквайте, а елате да си вземете картите.
- Добре, кога мога да дойда да ги взема?
- Ами днес вече не работим, утре отговорната служителка ще е болна, други ден правим ревизия, а след това е петък. В петък никога не работим. Елате другия понеделник.
- Другия понеделник?? Та аз имам шест лева дотогава!- Феите са пред припадък.
- Шест лева са достатъчни за шест дни. Хората живеят с по 50 стотинки на ден, обяснява важно служителката.
- Вие се шегувате с мен и аз ще Ви осъдя!-Феите въобще не си вярват.
- Хаха, добре, осъдете ни!- следва грозен смях, след което служителката тряска слушалката.
Същия ден Феите преживяват на една вафла *УРА и заспиват рано, за да игнорират глада.
Следващите два дни минават бавно и мъчително. Феите се хранят предимно с банички от вчера за по 60 ст. Пият вода от чешмата и пътуват без билет в 20-ката.
В петък Феите продават една от любимите си фейски одежди, за да закрепят положението уикенда. До понеделник Феите са почти изчезнали, вие им се свят, бледи и неадекватни са.
В понеделник сутринта, в състояние близко до смъртта, Феите пристигат на ул. Разорение 460. Там прекарват целия ден в очакване клонът да проработи за въпросния половин час. Към 15.30ч. клонът отворя и важна служителка с топирана коса влиза в сградата.
- Кажете.
- Идддвамм дда сси вззема картттитеее.- гласът на Феите сякаш идва от отвъдното, те заекват и пръстите им треперят.
- Не Ви разбрах, повторете.
С последни усилия Феите обясняват случилото се.
- Как така ПОГЪЛНАТА карта от банкомат? Какво е това банкомат?- служителката не разбира.
Феите немеят.
- Хм, странно, как така изтекла карта, пък погълната от някакъв си банкомат, какъв е този автомат, хмхмх, изчакайте....
Лелката набира някакъв номер и моли да й обяснят какво означава банкомат, който освен това ПОГЛЪЩА карти. След около 30 минути случаят е изяснен.
-Чудесно, всичко е ясно, сега ще Ви дам картите.
-Ура- възкливат Феите- веднага отивам да изтегля пари и да си купя истински сандвич с месо!
- Аа веднага, друг път. Да не мислите, че картите Ви работят? Сега тепърва започва процес по активирането им. Това е сложна процедура, която продължава години.- важно обяснява леличката.
- Това е невъзможно! Аз умирам от глад!- на Феите им причернява, образът на лелката се размазва пред погледа им, светът и клонът на банката се обръщат няколко пъти със светлинна скорост...
След няколко минути Феите са в рая. Около тях млади приказни герои разнасят дроб сърми, люти чушки и крем брюле в безкрайни количества. Феите лежат и пият уиски. А до тях има купчинка от активирани карти Виза Електрон.
Завеса.
Речено-сторено. Пристигат Феите в мола и почват да ахкат пред големите лъскави витрини, отрупани с цветни стоки от чужбина. Ах, как незначителен се чувства човекът пред тези прелестни витрини, въздишат Феите като Алеко пред гледката на Ниагарския водопад. Ох-ах, ох-ах, и изведнъж Феите онемяват. Пред погледа им блесва най-късата и най-червена рокля на света. Трябва да я имам- Феите вече знаят. Влизат в магазина, пробват роклята, тя е къса и червена, и повече не може да се желае. Феите пристъпват тържествено към касата с рокля в едната ръка и Виза Електрон в другата.
- Добър ден, ще взема тази суперкъса и суперчервена рокля.
- Един милион и четиристотин хиляди, моля.
- Заповядайте.-Феите подават с гордост Виза Електрон, в която трябва да има над един милиард японски йени.
След няколко минути касиерката поглежда с надменно отвращение Феите и отсича с подчертан южен акцент:
- ТрЪнзакцията йе отказЪна!
- Това е невъзможно!- отсичат също Феите.
- Съжалявам!
Феите напускат магазина, засрамени като първокласник след провал на дъската. С наведена глава те се отправят към първия банкомат. Още преди да осъзнаят случващото се, банкоматът ПОГЛЪЩА Виза Електрон като споменатият първокласник- сандвич от McDonalds. Феите са в потрес. Панически набират посочения на банкомата номер за спешни случаи. Следва едночасово общуване с робот, който командва Феите нон стоп да натискат поред 1,2,3 и звезда в безсмислени комбинации. Накрая от другата страна най-сетне се включва одушевено човешко същество. То обяснява на Феите, че картата им е ПОГЪЛНАТА, той като е с изтекъл срок на годност. Феите трябва да се обърнат към обслужваща ги банка, а именно...
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
Както редовните читатели вече са запознати, това е банката носител на престижната титла НАЙ-ТЪПАТА БАНКА по света и у нас. Феите са обзети от панически ужас от предстоящото общуване с персонала на банката. За съжаление обаче те разполагат с точно 6 лв. и 45 ст. в брой, което няма да стигне и за една дроб сърма от Кенар. Феите са в екстремна ситуация без избор.
- Уникредит Булбанк, /най-тъпата банка по света и унас/, добър ден.
- Добър ден, преди малко картата ми беше ПОГЪЛНАТА от един банкомат в Мола, посъветваха ме да се свържа с вас.
- Момент, ще Ви прехвърля.
Този диалог се повтаря още шест пъти. На седмия път лелката казва:
- Кажете си трите имена и ЕГН-то, за да се уверим, че това сте Вие.
Феите казват трите имена и ЕГН-то на баба си, и служителката се уверява, че това са те.
- Хм, ами да, картата Ви е ПОГЪЛНАТА, защото е изтекла. Новите Ви карти са тука от два месеца. Защо не сте дошли да си ги вземете?- лелката ВЕЧЕ повишава тон.
- Първо, защо говорите за „карти” в множествено число, второ, къде е това ТУКА и трето, АЗ ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ че ТЕЗИ КАРТИ ВЕЧЕ СА ТАМ??- Феите вече са смели и хич не им дреме от лелките. Освен това разстоянието по телефона увеличава куража им с около 50%.
- Отскоро банката осигурява на клиентите си по две карти, в случай, че едната се счупи, което става непрекъснато. ТУКА е в нашия филиал на ул. Разорение 460. Работим по половин час всеки ден, когато си решим. Заповядайте.
- А защо не бях уведомена предварително, че трябва да дойда да си взема картите? В чужбина новите карти се изпращат поне един месец предварително.- Феите са големи и вече знаят.
- Госпожа, имате късмет, че това не Ви се е случило в Мола. На мен така като ми беше изтекла картата ми отказаха транзакция в Мола,където преживях най-голямото унижение в живота си. Така че не се оплаквайте, а елате да си вземете картите.
- Добре, кога мога да дойда да ги взема?
- Ами днес вече не работим, утре отговорната служителка ще е болна, други ден правим ревизия, а след това е петък. В петък никога не работим. Елате другия понеделник.
- Другия понеделник?? Та аз имам шест лева дотогава!- Феите са пред припадък.
- Шест лева са достатъчни за шест дни. Хората живеят с по 50 стотинки на ден, обяснява важно служителката.
- Вие се шегувате с мен и аз ще Ви осъдя!-Феите въобще не си вярват.
- Хаха, добре, осъдете ни!- следва грозен смях, след което служителката тряска слушалката.
Същия ден Феите преживяват на една вафла *УРА и заспиват рано, за да игнорират глада.
Следващите два дни минават бавно и мъчително. Феите се хранят предимно с банички от вчера за по 60 ст. Пият вода от чешмата и пътуват без билет в 20-ката.
В петък Феите продават една от любимите си фейски одежди, за да закрепят положението уикенда. До понеделник Феите са почти изчезнали, вие им се свят, бледи и неадекватни са.
В понеделник сутринта, в състояние близко до смъртта, Феите пристигат на ул. Разорение 460. Там прекарват целия ден в очакване клонът да проработи за въпросния половин час. Към 15.30ч. клонът отворя и важна служителка с топирана коса влиза в сградата.
- Кажете.
- Идддвамм дда сси вззема картттитеее.- гласът на Феите сякаш идва от отвъдното, те заекват и пръстите им треперят.
- Не Ви разбрах, повторете.
С последни усилия Феите обясняват случилото се.
- Как така ПОГЪЛНАТА карта от банкомат? Какво е това банкомат?- служителката не разбира.
Феите немеят.
- Хм, странно, как така изтекла карта, пък погълната от някакъв си банкомат, какъв е този автомат, хмхмх, изчакайте....
Лелката набира някакъв номер и моли да й обяснят какво означава банкомат, който освен това ПОГЛЪЩА карти. След около 30 минути случаят е изяснен.
-Чудесно, всичко е ясно, сега ще Ви дам картите.
-Ура- възкливат Феите- веднага отивам да изтегля пари и да си купя истински сандвич с месо!
- Аа веднага, друг път. Да не мислите, че картите Ви работят? Сега тепърва започва процес по активирането им. Това е сложна процедура, която продължава години.- важно обяснява леличката.
- Това е невъзможно! Аз умирам от глад!- на Феите им причернява, образът на лелката се размазва пред погледа им, светът и клонът на банката се обръщат няколко пъти със светлинна скорост...
След няколко минути Феите са в рая. Около тях млади приказни герои разнасят дроб сърми, люти чушки и крем брюле в безкрайни количества. Феите лежат и пият уиски. А до тях има купчинка от активирани карти Виза Електрон.
Завеса.
Абонамент за:
Публикации (Atom)