Има мелодии, звуци и песни, от които те е страх. В началото на 90-те, когато още не
бяхме онези меломани, спорадично съм чувала онази мелодия...Минаваше покрай ушите ми от пъстрите
летни ресторанти на морето, чувах я от радиото в препълнения 280 на път за
училище, хващах късните й тонове по радиото следобед докато си пишех домашното.
Тогава не я познавах, не я запомнях, забравях я в мига, в който спираше или
изчезваше...
Години по-късно, когато я чух отново съзнателно, веднага усетих
онзи късен летен ресторант в КИТЕН, попаднах с чисто нова тъмносиня раница ПУМА
в 280, написах си набързо домашното по английски в късен есенен следобед в стая
с лилави тапети в Мусагеница...Така, както само песен и парфюм могат да те върнат в
миналото, дори най-силното уиски не може да те задържи в настоящето...Отново
станах трети клас, станах лека като дете, като деца, каквито бяхме всички
тогава. Тогава още не знаехме и бяхме леки и мъдри, с мъдростта на рибата,
която знае всичко и няма нужда да мисли.
Тогава всички бяхме риби и бяхме щастливи. Не знаехме колко невежи и глупави ще
станем съвсем скоро. Не знаехме колко може да боли песента и парфюмът. Не
знаехме как ще се разделяме, нараняваме, ухапваме, ужилваме, страхуваме,
откъсваме, заминаваме, и с всеки изминат ден ще сме все по-далече от себе си.
Не знаехме как ще пием и ще забравяме, как ще съжаляваме и пак ще се изправяме,
ще стреляме в тъмното и после ще падаме по стълбите, ще търсим отчаяно парапета
в малките зловещи часове, ще кълнем самотата си и ще се преструваме на
индивидуалисти. Не знаехме как ще убиваме дните си в нощи и ще се въртим в
бясно кофеиново ежедневие...
Неделя следобед, ранна есен, парка на СВОБОДАТА. Захарен
памук, ролкови кънки, колелета с помощни колела, бебешки колички от различни
квартали на София. А по-средата на всичко това се намира най-великото
изобретение на света- СИНДЖИРИТЕ. Возя се за шести път и всеки път става все
по-бързо, все по-цветно, все по-музикално и замаяно, хората стават все
по-размазани, а нашите се чудят как да ме свалят...Целият джойнт на света не
може да ме хване така.
В трети клас всички бяхме риби и знаехме всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар