Феите и нещата от живота а.к.а. Честита коледка

За дневните разговори и нощните признания,
за музиката и семейството,
за вкусната лютичка храна и зареждащия филм,
за приятелите и секса, за магията на билките и енергията на пшеницата, за кока-колата като извор на живот,
за танците в тоалетната,
за късните подвизи и ранните амбиции, за детските комплекси и вдъхновението от новите умения, за чуждите езици и музикалните инструменти,
за глътката енергия на екс докато сътвориш поредното писъмце,
за мързела и съня, за ината и удовлетворението,
за плуването и слънцето, за пътуването и страха от връщането,
за скока отвисоко, за приземяването на непознатия бряг, за океана, който ти е приятел,
за Бразилия, Бразилия, Бразилия,
за недружелюбната планина, която те изтощава, за малкото борче, което те зарежда приятелски,
за страха да си направиш напук и да се победиш, за момента, в който имаш всичко без нито една празнина в клетките ти, и все пак, кое е това, което липсва????

С 20-ката по Дондуков

Пътуват Феите с 20-ката по Дондуков, снимат с очи и правят репортажи в главата си, и си мислят: Родени ли са те на този свят с мисията да вписват обстоятелства в Търговския регистър?

Пейзажът навън е прекрасен фон за бразилски underground сериал, а обстановката и лицата в трамвая биха били ударно вдъхновение за Ван Гог- художник на човешката душа, обличащ човешкото страдание в образ. Бабички със сухи лица с тънки начервени устни и лилави коси, смачкани домакини с евтини шлифери и торби на Фантастико, пълни със салами и лютеница, млади момичета с леопардови якета, чанти на louis vuitton от изкуствена кожа и топирани бретони...ученици от прогимназията с модерни gsm-и, от които се носи кръшният глас на Преслава... И всичко това в съпровод на тряскащите се на всяка спирка врати и крясъците отвън: ”Още малко може, още малко може ”, „Аре по-бързо се качвай мама ти де*еба” и „Къде ме засичаш бе педал долен” от страна на ватмана. Ватманът е на възраст между 20 и 60 години, има плакат на споменатата или на друга световна известна попфолк изпълнителка и пуши цигари без филтър. Отказва да продава билетчета и мирише на мастика.

Всички са смачкани като саламите в торбите на домакините и гледат кисело като виното, което ватманът е скрил под седалката си. Супер яко е!

Най-якото става, когато в трамвая се качва контрола и започва да се клатушка между седалките и да крещи властно: „Карти и билети”. Сериозна част от гореизброените образи се запътват към вратите. Контрольорката е едра българка с едри гърди и едри пръсти, и говори някак си едро. Присвитите й сиви очи пронизват изпитателно всяка карта и билетче, и търсят следващата си жертва. Идеални за случая са двама млади цигани с кожени якета, лилави нокти и сплъстени коси. Те нямат билети и въобще не им дреме. Това вбесява конктрольорката, настъпва на секундата скандал на етническа основа и пет минути по-късно цялото правителство е пратено от всички в трамвая начело с пияния ватман по дяволите, на майната си, на пи*ка им лелина и във всякакви други сходни посоки. Едрата контрольорка изритва мазните цигани по стълбите, докато те се хилят самодоволно.

Спирам да пиша през работно време.

Обещаната изповед на една мъртва душа или един обикновен ден на един необикновен счетоводител

Екстракт от живота на Веси. Ще презентираме един ден. Един ден е достатъчен, за да опознаете Веси. Гаранция, че и вчера и утре са като днес. И именно в това се крие магията на живота на Веси.

Веси, като се редеше на опашка да си избере живот, имаше няколко опции:
а/ кратък живот с всеки ден-различен, нестихващи изненади, с вълнуващ неочакван финал и оставящ следи- 3000лв.
б/среден живот с всеки ден-почти като вчера, с много малко изненади и предвидим финал-2000лв.
в/среден живот с всеки ден-като вчера, без изненади, и сигурен финал- 1000 лв. Този живот като трайност се равнява напълно на опция б/, но ти се струва много по-дълъг.
Веси беше практично мислещ човек. Тя набързо изчисли, че най-рентабилна е опция в/- хем е най-евтина, хем като трайност ти се струва по-дълга.

Така Веси избра живота си, част от който ще ви опишем днес.

Като всяка сутрин Веси стана в 8 и 30, взе си стерилен душ и тръгна с колата си по Цариградско към центъра. Веси беше лишена от умението да се нервира, но някак си я напрягаше фактът, че не може точно да изчисли пътя до работа, тъй като задръстването всеки ден беше различно. Пристигна на работа 5 мин. преди началото на работния ден. Направи си кафе, изпи го, изака се и започна да осчетоводява фактури. До 13ч. подрежда документи в специални класьори, подслушва разговорите на началниците си за предстоящото уволнение на административната директорка, и отиде на обяд. Веси винаги си вземаше супа и яхния, които ядеше на бюрото си, преглеждайки пресата. Веднъж Веси обядва на заведение, но похарчи 2 лв. и 50 стотинки над обичайното и оттогава отказва поканите на разточителните си колеги.

Следобяд Веси изрядно подготви болничните листове, тъй като следващия ден й предстоеше ходене до НАП. За Веси това беше едновременно вълнуващо и досадно изживяване. От една страна, то нарушаваше закономерния и ежедневен ритъм, но от друга страна, незнайно защо, Веси усещаше приятен гъдел от срещата със служителките в институцията. Веси, освен че не можеше да се нервира, не можеше и да се вълнува. Веднъж един мъж беше развълнувал Веси, но тя се погрижи да отстрани това състояние. То беше непознато и я накара да извърши безумна глупост- излезе вечер, пи алкохол и даде пари за такси навръщане само за да види този мъж! След като осъзна постъпката си на другия ден, Веси си забрани подобни отклонения.
Оттогава беше минало много време.

Следобяд за Веси беше по-трудно да се концентрира. Тя работеше в една стая с млад мъж, който често се шегуваше, смееше се високо и постоянно говореше по телефона с приятели за да организира вечерния си социален живот. Това дразнеше Веси, защото й пречеше на изготвянето на оборотните ведомости. На нея никой не й звънеше по телефона. До края на работния ден Веси изчислява с любимия си калкулатор, прилежно записва и проверява ценни книжа с касови остатък. Веси обичаше работата си. Не можеше да си представи да се занимава с някоя хаотична дейност, несвързана с подреждането на документи. Безпорядъкът и липсата на конкретни задачи за изпълнения я плашеха, тъй като бяха непредвидими и често свързани с вземане на спонтанни решения.

В 18 ч. и 5 минути Веси облече палтото си и се запъти към магазина. Оттам тя купи месо, картофи и олио за вечеря. Забърза ход, минавайки покрай шикозния магазин с палтото, което беше привклякло вниманието й миналия ден. Веси можеше да си купи палтото, но защо да дава пари, като си има палто, а и като трябва да задели за парното? Веси мразеше да харчи пари. Тоест, Веси освен че не можеше да се нервира, и вълнува, се затрудняваше и при мразенето. Но изпитваше със сигурност напрягащо непериятно чувство, като даваше пари за неща, които й харесват. Когато ходеше на ресторант, Веси винаги си вземаше най-евтиното, и накрая пак се ужасяваше като трябва да плати сметката. Затова рядко ядеше по ресторанти.

Веси се прибра в гарсониерата в Младост 4 и започна да готви месо с картофи за мъжа си. Мъжът на Веси беше длъжностно лице в Търговския регистър и работеше със същата всеотдайност като Веси. Наскоро беше преместен в отдел с повече отговорности и документи, и това го радваше. Тоест, той също като Веси, имаше затруднения при радването, но се изпълваше с приятно самодоволство.
Веси не знаеше дали обича мъжа си и той също не знаеше дали я обича. Те имаха затруднения и при това усещане. След като извърши споменатото безумие за онзи мъж, Веси реши да се ожени за някой сигурен и стабилен, който да не й нанася такива сътресения. Затова беше доволна от избора си. Веси и мъжът й не правеха секс, но това не липсваше на Веси. За нея това беше излишна загуба от ценния й сън; не разбираше защо колегите й в работата толкова често водят тези така смущаващи разговори за секс, при които тя винаги се изчервяваше и излизаше.

Веси и мъжът й изядоха месото и планираха как ще прекарат Нова година. Като всеки друг път щяха да отидат с приятелско семейство от имотния регистър в тяхната къща в Попово. Така излизаше най- евтино. Веднъж Веси и мъжът й отидоха в Гърция на Нова година. Това беше свързано с пътуване, опаковане на дрехи и немалко пари. Веси и мъжът й можеха да си позволят пътуване, но предпочитаха да пестят, а и нямаше с кого да отидат. Пък и можеше да стане нещо непредвидено.

Веси разтреби масата, изми чиниите и се върна в хола. Беше време за „Dancing stars”.


Ако разпознахте себе си поне веднъж в откъса от живота на Веси, ви препоръчваме две неща: или дайте ПОНЕ още 1000 лв. за опция б/, или по-добре се гръмнете, бел. ав.

R.I.P. Пълен член*!

Феите, като цяло, не се интересуват от заобикалящия ги свят, защото във фейската събреалност е много по-интересно, макар тя да съществува само в главата им. Наскоро обаче Феите чуха, че в реалния свят мислели да махат пълния член. Феите се потресоха! В техния свят пълният член играе точно толкова важна роля, колкото и непълният, и колкото краткият член. В крайна сметка все е член. С какво пълният член да е по-лош от празния, та да искат да го махат? Феите недоумяваха. След кратък research по темата им стана ясно, че пълният член изключително затруднявал значителна част от обществото, и затова по-лесно било да бъде изцяло премахнат. Мнозинството от нацията просто не можело да овладае пълния член. Поради тази причина ще остане само краткият член. Че кой обича кратките членове, чудеха се Феите... Вярно, пълният може да е по-труден за овладяване, но пък в крайна сметка истината е в разнообразието! Важно е да има и пълни, и кратки членове, всеки да съществува там, където му е мястото и където е правилно да бъде поставен! И това, че шепа недоебки от института по български език не могат да се оправят с един пълен член, не оправдава премахването му! Не били само те, цялата нация имала проблем с пълния член! Масово!

Истината е, че пълният член е от онези неща, които човек трябва да научи, докато е малък. Ако не го овладае навреме, после никога не може да разбере елементарното правило „Кой кого“ и „той на него“.. В крайна сметка от тези правила зависи къде точно да бъде поставен пълният член. И хората все пак не можели да разберат къде да го поставят правилно.

Парадоксално е това да се случва точно в България, където като цяло членовете са на почит и са толкова актуални! Те са навсякъде около нас, пълни или непълни, накъдето и да погледнеш- само членове и задници, и народът пак има затруднения.И най-абсурдното е, че хората си въобразяват, че ще опростят живота си с премахването на въпросния член. С един член по-малко нищо няма да се реши! И то точно този, без който животът е немислим! Пълният!

Пълният член е едно от малките неща, които Феите владеят до съвършенство. Без него животът им ще бъде лишен от едно страхотно умение.

Феите знаят, че в тази държава нещата се решават по правилото за поставяне на пълния член кой на кого ще го сложи. Затова е ясно отсега, че бахурът, тигровите щампи, кожените якета с анцузи и най-вярната приятелка на всеки мъж- ДЕСИ слава(=дясната му ръка), ще убият пълния член без да им мигне окото.
Затова Феите казват отсега: R.I.P. пълен член, и не забравяй убийците си!

От утре Магазина се мести на улица Витошка!


*За поколенията извадка от учебник по български език за 3 клас след години:ОпределителниЯ член в българския език беше наставка, която се слагаше след корена (или основата) на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предметА или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, тоест да се изрази категорията определеност.
БългарскиЯ език беше единствен сред другите славянски езици, който притежава категорията определеност-неопределеност.
ПълниЯ член беше премахнат тъй като имаше прекалено много членове и задници в България, и хората не можеха да ги овладеят.

Феите и матракЪт

Феите по доста малко неща си приличат с хората, но едно от тях е любовта им. Любовта не към нещо случайно, а към добрия сън. Феите обичат да спят, и докато спят, всичко трябва да е идеално. Друг е въпросът, че Феите са в състояние да заспят по всяко време и на всяко място, от кралското легло в мазен хотел до калната полянка в планината. Следователно, до момента Феите не бяха много претенциозни към собственото си легло. Наскоро обаче решиха, че им трябва най-сетне истинско фейско легло, на което да спят суперважния фейския Schönheitsschlaf*, който никога, ама никога не е бил достатъчен. За да материализират тази мисия, Феите се отправиха по магазините.

Влизат Феите в един магазин, и казват:
- Добър ден, трябва ми легло.
- Добър ден, прекрасно, какво легло искате?
Оглеждат се Феите, посочват едно легло, и казват:
- Ето такова.
- А какъв размер искате?
- Размерът няма значение.- Феите винаги са имали принципи.
- Как да няма? Размерът ВИНАГИ има значение!- Възмущава се продавачката СУПЕРИСКРЕНО.
След кратър размисъл Феите се съгласяват. (Така е, damn it!) Не са толкова прости тия продавачки. На този етап Феите все още не подозират кой ще излезе най-прост накрая. Следва презентация на различните видове размери, 75 на 190, 80, 82, 120, 140, 145, и така нататък. Тъй като размерът е от ГОЛЯМО значение, в което вече вярват и Феите, те си избират голямо легло.
- Така, избрахме размера, а сега да изберем и цвета, предлага продавачката.
Феите са вече леко отегчени, но се налага да изслушат презентацията, съдържаща предложения като венге, дъб, бук, махагон, орех, череша и други неща за ядене, които допълнително объркват Феите и въображението им. Те вече са леко гладни и раздразнени, че вместо да блеят някъде, което е сред любимимите им занимания, са заети с битовизми. В крайна сметка Феите са готови и с цвета.
- Страхотно, всичко е готово, вземам леглото, радват се Феите.
- Да, усмихва се продавачката, желая Ви успех в избора на матрак и подматрачна рамка!
- Моля, какво? –опулват се в недоумение Феите.
- Ние продаваме само леглото, отделно трябва да си купите подматрачна рамка и матрак, в нашия магазин нямаме. Може да Ви препоръчаме много изгодни предложения, които се намират на суперудобно място, на ул. Майната си 345! Работят всеки ден от 5 до 8 сутринта!
Ентусиазмът на Феите още тази нощ да спят на новото си фейско легло се срива на секундата.
- Това работно време е абсурдно, възмущават се Феите.
- Нищо повече не зависи от нас, изгонва ги продавачката.

На следващия ден Феите стават в 6 ч. и отиват до ул. Майната си 345.
- Добро утро, трябва ми матрак и подматрачна рамка.
Крепи ги само идеята, че довечера ще наваксат пропуснатите часове сън в суперякото си ново фейско легло.
- Какъв размер матрак искате?
- 140 на 190, знаят вече добре Феите.
- Съжаляваме, но ние тук нямаме точно този размер. Препоръчваме Ви да отидете в другия ни магазин, който се намира на Далечково шосе 678. За съжаление те работят с нашето работно време и вече са затворили, но може да ги посетите утре по същото време.
- Там ще има ли такъв матрак със сигурност?- питат Феите, готови да фраснат продавача с вълшебната си пръчица.
- О, това не мога да Ви гарантирам, трябва да отидете на място на Далечково шосе 678.

Трети ден, 6 ч. сутринта. Феите, с торбички под очите, блед цвят на кожата и треперещи от кафета ръце, се намират на Далечково шосе 678.
- Имате ли матрак за легло с размер 140 на 190?
- Имаме, разбира се. Какъв матрак искате- еднолицев или двулицев?
Този въпрос леко обърква Феите. След като се запознават с разликата между еднолицев и двулицев матрак, и съобразяват, че щом им трябва еди-каква си рамка им трябва еди-какъв си лицев, вече са почти готови да го вземат.
-Чудесно, нека сега разгледаме заедно каталога на двулицевите матраци, усмихва се ентусиазирано продавачът и вади от бюрото си книга с габаритите на „Световна Енциклопедия от А до Я”, която заема един цял самостоятелен рафт в домашната билиотека на Феите.
- Това всичко са само матраци?!?!- ужасяват се Феите.
- И то само ДВУЛИЦЕВИ, усмихва се самодоволно продавачът.

Следва едночасова лекция за двулицевите матраци. Налага се Феите да изберат между classic, superlux, extra, с пружина или без пружина, с дунапрен с пружина, само с дунапрен, със специална пяна и пружина, с външен калъф жакарден текстил, с кокос, без кокос, с комбиниция от пенолатекс и Memorylatex, както и, суперважно разбира се, 7-зоново латексно ядро и уникален 7-зонов Memorylatex слой за постигане на максимален комфорт. След съсредочени двучасови усилия резултатът е високоанатомичен и комфортен матрак на цена около 100 малки ромчета Атлантик с кола.

Изтощени от неимоверните напъни и с глава, пълна със суперважна информация, Феите напускат магазина с нов матрак, чийто показатели не могат да бъдат изброени на два реда. Супердоволни, Феите се отправят директно към първоначалния магазин, откъдето остава да си купят самото легло. Подматрачната рамка е поръчана и ще бъде изработена до няколко дни на ул. Забутаница 1000. Остава само леглото, радват се Феите. Ако рамката стане до 5 дни, съвсем скоро ще мога да спя на новото Фейско легло, размишляват на глас Феите по пътя към магазина.

- Добър ден, аз си избрах матрак и поръчах подматрачната рамка на ул. Забутаница 1000. Остава само леглото!- похвалват се Феите на същата продавачка, която ги беше светнала за значението на размера./Това промени живота на Феите завинаги./
- Чудесно, значи пускам поръчка за леглото на колегите ни в Заир!- възкликва продавачката.
- Поръчка? В Заир?
- Да, леглата се изработват в Заир. В зависимост от цвета и размера, поръчката продължава между 2 и 5 години.
Феите вече бяха разбрали, че всичко зависи от размера, и донякъде от цвета. Но срокът на изработка до ПЕТ години някак си не беше предвиден.
- Между ДВЕ И ПЕТ години? -Феите все още не разбират.
- Да, като е добре отсега да мислите за транспорт, защото ние не осигуряваме доставки от Заир. Може да свържете с едно младо семейство, което има да взема секция и бюро след около три години. Нашите клиенти често оперират по този начин, защото пътят излиза по-изгодно. Ние се грижим за това да осигурим връзка между купувачите. Все пак Ви препоръчвам да внимавате с младите семейства. Последния път млада двойка трябваше да вземе спалня след 4 години, но докато срокът изтече, те се разведоха. Всички, които разчитаха да пътуват с тях, имаха огромни трудности при логистиката на мебелите.
Желая Ви приятен ден, поръчката Ви е пусната. Ето Ви договора, съдържащ единствена клауза:
„Клиентът няма да право да разваля настоящия договор при никакви обстоятелства.”


*Schönheitsschlaf: сън за красота, нем., бел. ав.

Феите и кучетата

Феите не обичат кучетата. Не се разбират добре с тях, и се страхуват. Кучетата обикновено се движат в средно големи до големи компании и обитават целия град. Някои от тях живеят в по-крайните квартали, а кучетата, които искат да се правят на по-големи гъзари, живеят в центъра, спят по Графа и се хранят от неговите кофи за боклук. Въпрос на манталитет. Възможно е тези кучета да са дошли от провинцията, понеже други кучета са им казали, че в центъра има повече кофи и заведения и съответно повече възможност за храна. Възможно е обаче и кучетата да произхождат от стари софийски кучешки родове, които никога не биха предали центъра заради краен квартал.

Истината е всъщност, че кучетата по кварталите също имат пълноценен живот. По-прагматично разсъждаващите кучета дори избират крайните квартали. Там хората често са по-добри от озлобените надменни и вечно заети хора, живеещи в центъра. Организират им стари одеала под балконите и изхвърлят кокали и остатъци от храна директно през прозореца, така че вечерята буквално пада от небето. Кучетата по кварталите се сближават по-бързо и създават трайни приятелства, за разлика от центъра, където всеки самосиндикално се бори за територията си. По кварталите се организират глутници, които правят всичко заедно и са един истински сплотен екип. Освен това, в кварталите е далеч по- весело. Често минават цигански каляски, след които може дълго да се тича, понеже се движат бавно. Малките циганчета хвърлят различни интересни предмети, които стават за ръфане. Ако на някой му се спортува или има съзтезателен дух, винаги може да се пробва в скоростен race с някой GOLF двойка, който пили гуми по разбитите улици. Освен това, децата често играят с топки, които безразборно хвърчат на всички страни.

А най-весело е вечер, когато глутниците се събират под прозорците и балконите около организираните им от добрите хора стари одеала. Събират се, и почва избухването. Кучетата вият, лаят и се забавляват до зори. От време на време се чуват стъпките на някой закъснял минувач, който веднага става обект на повишено внимание. Кучетата изпадат в истинска еуфория, подгонват минувача, наобикалят го и започват да лаят около него, махайки с опашки. Човекът, според отношението му с животните, или ги игнорира, или започва отчаяно да маха с там каквото има, или им се радва искрено, махайки и той с опашка. Важното е, че е весело.
В центъра такова нещо не може да се види. Там кучетата до толкова са свикнали със закъснели минувачи, ухаещи на ракия и цигари, че изобщо не им обръщат внимание. Ако в крайния квартал нощният минувачът незабавно се превръща в атракция, то централните кучета са толкова мързеливи и надменни, че дори не го поглеждат. Както казахме по-горе, въпрос на манталитет.
Истината е, че отраснало в краен квартал куче трудно ще привикне към аристократичния и муден начин на живот на централните кучета, освен ако от малко не се движи в такива компании. Те от своя страна рядко мигрират към крайните квартали, защото няма какво да търсят там.

Извод: Всеки има право на избор в живота. Дали от краен квартал или централен пес, кучето козината си мени, но нравът-не.

От покрива на света или очерк за Великите личности

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят за Великите личности.

Еех...Великите личности. Велики са те...Великите личности. Великите личности живеят големи животи, а не малки. Четат, четат Феите всеки ден за по една велика личност...кой умрял, кой направил откритие, кой бил в затвора...все Велики личности с големи животи.

Всички велики личности имам поне три общи неща:
1. Или от малки са знаели какво искат.
2. Или са мъже.
3. Или са евреи.
За да станеш велика личност, трябва да отговяряш поне на един от изброените критерии. Да видим... Знаенето-какво-искам при Феите по-скоро винаги е било вариабла отколко константа, а и Феите страдат от типичното фейско заболяване, известно като „Искам от всичко по много и то сега”. Тази болест се лекува само и единствено с получаване от всичко по много и то сега.
Феите очевидно не са нито мъже, нито евреи.
/всъщност не се знае може пък да има нещо еврейско, за което да се заловят..хммм трябва да се поразрови назад в семейните АлбУми/. И все пак да разчиташ на еврейска жилка май не е вариант.


Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят... Кого могат да прецакат те така, както Bill Gates е прецакал Steve Jobs..Die guten Künstler kopieren. Die besten Künstler stehlen* , бил казал Пикасо, който според Феите има по-яки изказвания отколкото картини, но whatever. Трябва ли обезателно да откраднеш чужда готова материализирана идея, за да станеш Велика личност? Може би ако си немъж неевреин незнаещ-какво-искаш още на 5 годинки, това е единственият вариант. Проблемът е, че Феите не могат да крадат идеи, а и да искат, хората около тях така са заспали в малките си животи, че да се открадне от тези dead souls би довело повече до щета, отколкото до дивиденти.

Възможно ли е да си Велика личност в свят пълен с малки животи и dead souls? Тия dead souls са си били приспивателното сигурно още в детската градина и живеят спейки, без да се усещат. Прибират се всяка вечер в кутийките си, напазарували месо и бира, гледат dancing stars и хранят мощно шефчетата си. Якоооо! За средно 60 години я се събудят, я не, и то като се събудят, предпочитат да заспят незабавно пак, иначе става страшно. Не е лесно да си буден. Даже е гадно. Феите се чудят дали да не пробват да заспят.
И кво? Някои в детската градина вече знаят кво искат, а други си бият приспивателното? Феите къде са били? Не е важно. Като си малък, всичко е е възможно. И е пъти по-лесно. Много ясно, че знаеха, те още тогава бяха болни от „Искам от всичко по много и то сега”...

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят...много или малко трябва за Големия живот на Великите личности и защо по дяволите въобще трябва да се вкарва поредният стереотип, идея на въпросните dead souls, а именно – Великите личности? Че какво им е толкова великото? Велико е било това, че са намерили голямата си любов и са имали смелост да я преследват докрай. Ама уви не всеки има този късмет. Така някои хора остават цял живот сами, без голямата си любов, и живеят малките животи. А е можело, можело...

Феите винаги са презирали малодушните мързеливи хора, които са си били приспивателното и които остават жертва на собствения си страх, а могат да станат Феи или Велики личности, но е по-лесно с приспивателното. Спиш си, а животът ти минава. Суперлесно е. Защо да се уча на нови неща, като това само напряга. Да, може и да имам потенциал, но е много рисковано, ами ако не стане? Много по-лесно е всеки ден да върша същото нещо, а вечер да пазарувам месо и бира и да гледам dancing stars, а шефът ми да го духа. Кефффф! /из признанието на една dead soul, била си приспивателно; мисля да посветя цял очерк с реч на такава deal soul, суперяко ще стане!!!/

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят... Дали всеки има въобще голяма любов, тоест талант и някаква мисия, която трябва да открие и реализира? Достатъчно ли е да си намерил голямата любов, за да живееш Големия живот на Велика личност? Едва ли. Нищо не става без искра. Нищо не става без смелостта да я запалиш и да я държиш светната колкото и dead souls да се опитват да я угасят... и тн. глупостите. Ама уви така е.

Най-тъжни и за презиране са тия, не ги знам заспали или не, които са открили въпросното нещо и не са имали фейска енергия и смелост да го реализират. Направо сега не искам да се замислям дали имам такива познати, щото ако се сетя за тях, ще се ядосам ама много, и ще генерирам негативна фейска енергия а това е ВРЕДНО.

Седят си Феите на покрива на света, гледат по-ниските покриви и си мислят... какво месо да ядат 2nait?

*Добрите творци копират. Най-добрите крадат.

Феите пречистват хората...

Феите и Marc Sandman

Феите, докато слушат Marc Sandman, са убедени, че композирайки музиката си, той не може да не е мислел за тях. Просто няма как. Тази музика е писана за Феите и те го знаят. Слушайки Marc Sandman, Феите чуват себе си. Твърде е възможно самият Marc Sandman да не подозира за кого е пишел музика. И понеже той вече е ангел, няма и как да разбере. Обаче ако приживе беше срещнал Феите, щеше да е осъзнал, защо въобще е композирал и кой е адресатът на всяка негова приказна мелодия. Щеше да знае, че тя е изворът, от който Феите наливат вълшебствата си. И сигурно животът му щеше да е различен.

Уви, Marc Sandman така и не е срещнал Феите, направил е грешката да се роди и да живее на грешното място през грешно време...Но между Феите и Marc Sandman има онази връЗ(т)ка, свързваща артистите по начин, за който не трябват нито думи, нито контакт на живо (или на умряло в случая...). Дори не е нужно хората да се познават или пък да говорят един език. Те просто си общуват чрез творчеството си и това е най-пълноценното общуване на света...

Съвсем нормално е при това положение Феите да са пристрастени към Morphine така, както са пристрастени към себе си. Marc Sandman просто говори техния език. Те висят на завеска и swing-ват like a clock при всеки звук от саксофона (а Феите принципно са малко далеч от духови инструменти, смятааай...). Феите изглеждат като дъжда и главата им става с крилца всеки път като Marc Sandman им прошепне нещо. Или пъk дори биха си легнали рано, ей така само заради електрическия суперсекс...уффф.. има лек за всяка болка..

Идеята е, че Феите биха се оженили за Marc Sandman на секундата, ама май няма как... Единственото, което остава, is to feel like swimming.

Феите и старостта

Феите, като бяха малки тийнейджърски феи, на около 16 примерно, татко им често казваше (той и сега го казва де но те вече не му обръщат внимание...): „Ееех, как искам да съм на твоите години със сегашния си акъл.” Всички възрастни казват това. Човек от една определена възраст почва да казва това. Това може би е индикатор за остаряване.

Та на това Феите винаги отговаряха: „Не, татеее, аз искам на твоите години още да съм със сегашния си акъл!”
Е ако не са били едни мъдри тийнейджъри Феите...

Толкова за старостта.

Пост-амфетно или Copy Paste

Поредните четири часа сън и тази нощ. Цял ден съм в треска ала подобно-на-постамфетно състояние. Тичам сутринта по Шишман и по паветата, извършвам няколко пресичания ала-тук-скоро ще има цветя в памет на една фея, купувам си осморка оставяйки сума нямаща нищо общо с реалната цена...Прелитам покрай просяците- акордеонисти хвърляйки монети, приземили се под гумите на новата петица...

...Строполявам се на стола пред монитора в офиса. Идването ми на работа всяка сутрин е сравнимо с Tour de France...А днес състезанието с улици и часовници се доближи до race достоен за телевиЗОРА.

Цял ден върша безумия от тази треска и това недоспиване..Но кулминацията няма равна на себе си...
Някъде късния следобед съм вече на литър и половина кола, два шоколада, четири отворени skype прозореца, два блога, няколко сайта за пътешествия и facebooka. Цъкам хаотично с мишката по монитора, пишейки мейл от около четири часа. Процесът просто е твърде често прекъсван от по-смислени диалози...

- Отивам да пия бира и да играя белот с колегите...
- Довечера ще намериш ли последно коз или да се спасявам?
- Досега карах колело и така се уморих
- Навън е ебаси жегата
- Кажи кво да направя, ще се побъркам, да късам ли с него или няма смисъл...
- На тая твойта приятелка така ше й го вкарам че ше откачи
- Снощи кои бяхте
- Кога ше се видим да ми върнеш колана
- Кога заминаваш, прати ми ако имаш такъв документ, шефът ми е пълен нещастник, искам да си ходя, не казвай на никой че я мразя, ама той откъде знае, чуй тая песен, обади ми се веднага, сърдя ти се, че не идваш с мен на обяд, дай пари за тоя подарък, обади ми се обезателно, ама обещай, обещай, ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
.......
Всички тези диалози се преплитат в главата ми, а идеята им е да служат само за фон...цъкайки от прозорец на прозорец, стигам през половин час и до мейла, който вече нямам идея до кого е по дяволите...
Накрая се случва следното:

- О, Картман, ся ше дойде Гошко да донесе една фактурка тука при мойте суперколежки и мислим тихомълком да ги поебаваме, хихихи
- Хахаха, вие сте гадни и цинични, може ли да сте такива и то на работното място...все пак седиш с финансовата директорка в една стая...ей ма срама нямате начи))
- Хахаха, умирам от смях, толкова са забавни и тя, и счетоводителката...смях! Ето, Гошко влиза, а те мълчат като мумии....Падам...с Гошо се прайме, че не се познаваме...
- О, и кво, поглеждате се тихомълком и заговорнически ли, ужас))))
- Хаахаа, да и те нищо не усещат...счетоводителката не владее думи, а само цифри..Финансовата директорка знае пет думи- отчет, ДДС, фактура, супа и МАЗА.
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- ХАХАХАХА
- Ох, умирам от смях...мноо са зле тия...Гошо си тръгна току що...Ся ше му pastna чата ни..ше пукне от смях ...

Right click. Copy. Ctrl +V. Три движения. Секунда и две стотни. Enter.
Fuck... Fuck... Fuck. Fuck. Fuck!

- Картман
- М?
- Току що pastnah чата ни на финансовата директорка вместо на Гошо (пребледняв, припад, умир, гръм, тряс, мълния, срив, апокалипсис, затвор, смърт, анатема, гърч, проклин, заклинав, вампир, таласъм, стигма... )
- Да бе!
- Да
- Лъжеш копеле...виж пак
- Не лъжа.Виждам го (пребледняв, припад, умир, гръм, тряс, мълния, срив, апокалипсис, затвор, смърт, анатема, гърч, проклин, заклинав, вампир, таласъм, стигма... )
- Кво да направя?

Аз kъм финансовата директорка:
- Аа...ммм....Пипи..току що пуснах нещо, което не беше за теб...грешка...извинявай...
- Няма никакъв проблем. Аз ще изтрия гореизпратеното кратко съобщение към мен без да го прочитам.
- Да...ок...сори...


Довечера си лягам в 11. Но преди това ше изляза в отпуска. Да реша връщам ли се въобще при пингвините.

Замъкът на Феите

ТОВА е замъкът на Феите....




...а не ТОВА:

UniCredit Bulbank Part II

Приказните герои следящи този блог са запознати вече с пословичната любов и преданост на Феите към Банката лидер в България, а именно- UniCredit Bulbank. Една изключителна банка с високо ниво на обслужване и компетентност във всяка сфера. Клиентът на Булбанк е господар във всеки филиал на банката.

А ето и поредното доказателство, което се разигра днес по обедно време в един от многото прекрасни филиали на банката на кръстовището на Мадрид и Евлоги Георгиев...
Влизат феите с ясното и категорично намерение да не държат вече милионите фейски пари по карта, понеже било опасно и точели картите, пък и да земат да заделят дето се вика някой лев за ремонт, за яхта, за кемпър, за суши, за остров Бали и други такива али бали. Та влизат Феите и почват да се въртят безпомощно, без никой да ги забелязва. Идва накрая един антиприказен герой, поглежда Феите надменно, и пита (с ясно изразен източен акцент, Феите вече го познават добре): „Вйй за кво стйе?” „Аз искам да си открия депозит!”, издекламирват тържествено Феите. „Сйеднйете ей там на оня стол и чакайтйе колйежката!”

Феите изпълняват тази заповед безропотно. По време на чакането Феите наблюдават милите лелки касиерки. Те са скрити зад бронирани стъкла, и това сякаш им дава смелост и самоувереност да използват реплики като: ”Ареее следващия, по-бързо бе!” „Ей тука по-бързо се разписвайте!” „Колко пъти ше обяснявам аз едно и също нещо!” „Писна ми, отивам на обяд, тряс прас вратата!”
Лицата на чакащите на опашката- свидетели на развиващите се пред очите им безобразия- сменят цвета си неколкократно. Хората със свити сърца присъпват едва едва към касите.Някои се отказват. Смелчаците, стигнали до среща с лелките касиерки, са с блед цвят на лицата, хлътнали очи и пресъхнали гърла, а също и заекват, което допринася за обстановката.

Идва ред на Феите. Те присядат в състояние, близко до гореописаното. „Какво искате?”, пита служителката. „Хмхмх..какво искам ли....какво исках...хмхм...искам...интересувам се, ако е възможно, моля Ви, стига разбира се това да не Ви затруднява...”, мрънкат безпомощно Феите. „Казвайте за кво сте!””Аз, да, да, искам да си открия депозит във Вашата банка!” (следва въздишка с облекчение). „Дайте си личната карта, и по-бързо.” Феите знаят какво ги очаква и вече са подготвили личната си карта. Служителката я взема, написва нещо на клавиатурата с ЕДИН ПРЪСТ и почва да се взира в монитора изпод очилата. След известно време обявява:”Вие нямате сметка в нашата банка!” „Как, как, имам имам...”, започват да заекват Феите. „Е как ше имате, като нямате?”, леко изнервено пита служителката. „Ако може да проверите отново, и евентуално този път да пишете с ПОНЕ ДВА ПРЪСТА”, предлагат Феите. Следват няколко крясъка и реплики, подлежащи на цензура. Феите вече почти вярват, че нямат сметка в банката. Накрая се намесва един господин, и изяснява недоразумението- липсвала е една нула в ЕГН-то на Феите.
Госпожата започва да обяснява възможностите за дългосрочен депозит на почти припадналите Феи. Те нищо не разбират, но след реакциите на първите им два въпроса, и през ум не им минава да питат нещо. Кимат с разбиране, молейки се по-бързо да приключи. Накрая служителката пита:”И така, коя опция избирате: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прееби се сам” с намаляваща прогресивно лихва или „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне?” След кратък размисъл (едносекунден) Феите избират първата опция като най-малко болезнена. „Добре, а сега отидете на касата и там ще Ви открият депозита. Аз отивам за кюфтета.”, заявява лелката и поставя някаква табелка пред себе си.

Феите се отправят към касата, където чакат реда си за пореден път. Вече даже не им дреме толкова много от служителката зад бронираното стъкло. „Вие за кво сте?”, пита се за пореден път. Феите отново отговарят, че искат да си открият депозит, и че любезната леличка ей оттам, дето сега е за кюфтета, ги е насочила към касите. „Как така да си откриете депозит?”, пита госпожата недоумявайки. Следват десетминутни обяснения от страна на Феите какво точно означава депозит, а също така Феите в детайли разясняват на служителката трите опции: Флекли Млекси плюс минус с растяща намаляваща лихва, Гъвкава тарифа „Прееби се сам” с намаляваща прогресивно лихва и „Изгуби всичките си пари” без лихва и без право на теглене никога след еднократно внасяне. Леличката не е чувала за тези опции, и не е запозната с термина депозит. Тя изслушва търпеливо Феите, след което казва:”Че ний тука на касите депозити не откриваме.” „Ами мен тука ме пратиха..”, пак започват да се объркват Феите. „Може да са Ви пратили, ама аз не знам как се откриват депозити. Кой Ви е пратил?” Феите обясняват за трети път всичко от начало. „А така...чакайте малко!..Гошшшооооу, я ела тука малко”, провиква се леличката към един господин, седящ непосредствено до липсващата в момента лелка с кюфтетата. Гошо приближава. „Така ли станА бе? Ние тука сичко тряя праиме така ли бе? Депозити да откриваме, карти да откриваме, пари да даваме, а вие там кво? Я си *** майката бе! Аз депозити няма да откривам ясно ли е?” Гошо гледа многозначително лелката известно време, след което неочаквано я хваща за перуката и започва да я дърпа с всичка сила. Феите отстъпват уплашено, бременна жена припада, бабичка започва да пищи. В клона настава суматоха. Леличката псува Гошо, а клиентите са припаднали. Накрая се намесва охраната и разтървава схватката. Междувременно Феите са се омели оттам.

Viva Unicredit Bulbank! Банката, която вярва в мен! И ако вярва наистина, е крайно време да се разкарам от нея.

Феите и АРТА

Феите напоследък имаха едно от онези малки големи изживявания, финализиращи с прозрение. Прозрението гласеше и дори май все още гласи:

АРТЪТ се реализира по-добре, ако познаваш човека родител на конкретния АРТ.

Или на фейски език:

Много по-лесно разбираш една картина, една мелодия или една на пръв поглед безсмислена поредица думи, ако познаваш човека автор по някакъв начин.

Всъщност, няма значение по какъв начин познаваш автора...може и никога да не си го виждал, може да е най-добрият ти приятел от детските години. А може и обратното- може да опознаеш даден човек чрез творбите му...Дори това май е по- разпространеният начин. Нали творците уж изразяват себе си чрез творбите си (или арт рожбите си...* феите бяха решили в началото да поддържат натоварващия тон с чуждици от началото на поста, ама ги мързи, бел.ав.). Всъщност хората май така разбират изкуството и чрез него опознават човека артист- чрез произведенията му. Проблемът е обаче, че нали изкуството е от онези суперяки субективни неща, които всеки разбира по свой собствен уникално глупаво як начин...Та вследствие така се появява опасността да си създадеш тотално грешно мнение за даден човек, ако разчиташ, че си го опознал чрез изкуството му...Но тук пък отново се ражда въпросът, какво значи грешно мнение, създадено чрез произведения, като нали точно това е якото на АРТА- че ти дава свободата да го разбереш по свой начин, който никога не може да бъде грешен, а само субективно прекрасен...
И така тая полемика почва да се върти в кръг, а както научиха феите в процеса на горепосоченото малко голямо извивяване, кръговете не водят до развитие, в един кръгъл свят няма как да съществува прогрес, та затова спират да се въртят в тия кръгли мисли...( усмихв!!!) Те няма да доведат до някакъв нов извод, пък и моето прозрение си ми стига.

Идеята беше следната: Феите видяха едни “инсталации”, които в началото им се сториха прекрасни. Просто ей така породиха у феите едно такова безсмислено да бъде описвано усещане. Ама нищо повече от това. Просто едно емоциално кратко изживяване.
Няколко дни по-късно, феите пак гледаха тия инсталации и започнаха да ги разглеждат наново. Беше потресаващо как феите изведнъж разбираха това, което виждат, с вътрешните си фейски очи! Феите виждаха! Беше все едно цял живот си бил сляп и сега си прогледнал, може би, не знам...В началото феите не вярваха, че това се случва, и продължаваха да се взират в следващата картина, за да се убедят, и да, да, те виждаха! Беше толкова яко, защото феите като цяло не разбират картините, феите виждаха досега в картините само повърхностна естетика, която водеше до онова красиво емоционално кратко изживяване. Но този път феите виждаха с вътрешните си фейските очи и разбираха всяко послание. Посланията и начинът, по който се изразяваха, бяха гениални, толкова истински и прости, феите не можеха да спрат да гледат, защото ги беше страх, че ако спрат, ще престанат да разбират, и искаха да задържат този момент по- дълго, той се усещаше като адски крехък и неуловим... Естествено, феите ги разбираха по свой фейски начин, но нали се разбрахме че точно това е свободата в изкуството и точно това го прави толкова яко...Но този път на моменти даже феите си мислеха, че разбират точно какво е изразявал авторът от себе си чрез тези картини...което май е малко смело, но кво от тва?

Та идеята беше, че първия път като ги гледах, ние не се познавахме, и после като реших да ги гледам повторно, не бих казала, че чак се познавахме, но не е ли точно това показателят, щом съм почнала май да разбирам картините? (OMG, феите пишат от първо лице. Спират, щото става too personal.)

Феите обядват

Пиеса в четири действия
Действащи лица:
Фея 1
Фея 2
Притурка от мъжки род 1
Притурка от мъжки род 2
Сервитьорка

Първо действие

Сервитьорка: Добър ден!
Фея 1, Фея 2 и две притурки от мъжки род /в хор/: Добър ден!
Фея 1 и 2: Обедно меню нали предлагате?
Сервитьорка: Предлагаме, да. Имаме кюфета по цариградски, шишче с картофи, пилешка супа, шопска салата, картофени кюфтета..
Притурка от мъжки род 1: За мен една шопска салата, ако може без сирене и без сол
Притурка от мъжки род 2: За мен картофени кюфтета, но без кисело мляко
Сервитьорка/към феите/: Добре, а за вас?
Фея 1 и 2: А, извинете, а може ли да ни донесе меню?

Носят меню. Феите започват задълбочено четене.

Притурка от мъжки род 1 и 2: Момичета,а вие не постите ли, сега все пак тече великденски пост?
Фея 1 и 2 /в хор, свенливо, гледат концентрирано към менюто/: Ние ли, аа...ами..не, не...
Фея 1 към Фея 2: Ти кво ше ядеш?...
Фея 2: Ми не знам, не мога да си избера...може би пилешко шишче с пържени картофи, ориз и хляб...колебая се..ти?
Фея 1 /замислено/: Не мога да реша между свинска вратна пържола и солената палачинка...

Отново следва задълбочено взиране в менюто.
Притурка от мъжки род 1 и 2/плахо се опитват да се включат в разговора/: Момичета, а гледахте ли последния филм на...
Фея 1 и 2 /в хор, възмутено/: Аре тихо малко де, разсейвате ни, не можем да си изберем!
Притурка от мъжки род 1 и 2/плахо/: Извинявайте.

Мълчание.
Пристига сервитьорка с поръчките на Притурки.

Сервитьорка към Фея 1 и Фея 2: Избрахте ли си?
Фея 1: Извинете, може ли пилешката супа без пилешко?
Сервитьорка/учудено/: Ами....тя е ПИЛЕШКА...
Фея 1 /възмутено/: АХА...Ами значи не сме готови още.
Фея 2 /приглася/: Да, да, не сме готови, не сме готови.

Притурки се хранят, Фея 1 и 2 продължават задълбочено изследване на менюто.
Мълчание.

Антракт

Второ действие

Мълчание.
Притурки се хранят, Фея 1 и 2 продължават задълбочено изследване на менюто.

Фея 1/разколебано/: Еми аз май ше си взема все пак пилешкото шишче с пържени картофи, ориз и хляб...
Фея 2: Хмм...ама ще се наядеш ли?
Фея 1: Уф, права си, ще си взема и кюфтенцата по цариградски за гарнитура за всеки случай.
Фея 2: Ок, аз тогава ще ям свинската вратна пържола и солена палачинка.
Фея 1 и 2 /в хор/: И порция люти чушки!

Следва радостен кикот, след което викат сервитьорката. Поръчват в хор:
Две пилешки шишчета с пържени картофи, ориз и хляб, за гарнитура кюфтенца по цариградски, една свинска вратна пържола, солена палачинка, 3 филии хляб, и порция люти чушки!
Сервитьорка: Нещо за пиене?
Фея 1 и 2 /в хор/: Не, благодаря. Това е.

Притурки 1 и 2 са почти готови с обяда и отново правят плах опит да проведат разговор с Феи.
Феи 1 и 2 са омаломощени от глад, раздразнени и не особено словоохотливи.
Мълчание.

Фея 1: Оф, аре няма ли да идва вече тоя обяд. Умирам от глад.
Фея 2 /тих, безпомощен глас/: Да, да, и аз.
Притурка 1/плахо/: Еми, момичета, вие доста време си избирахте...
Фея 1 и 2 /в хор, леко оживление/: Абе глупости, супербързо си избрахме даже!

Притурка 1 млъква засрамено. Притурка 1 и 2 се споглеждат объркано и разтревожено. Феи почти припадат.
Почти умират.

Антракт

Трето действие

Мълчание. Феи 1 и 2 лежат на менютата. Притурки ги наблюдават в паника.
Към масата едва едва пристъпва Сервитьорка, натоварена с поръчките на Феи.
Фея 1 и 2 /в хор, скандират/: Храната, храната!

Притурка 1 и 2 ликуват.

Фея 1 и 2 /в хор, в продължение на около 15 мин, радостно/: Мммм....мммм...мммммм....ммммммммммммммммммм....ммммм

15 минути по-късно Феи са се нахранили. Гледат радостно, шегуват се, усмихват се на
Притурка 1 и 2. Всички са щастливи. Фея 1 прекъсва всеобщата еуфория:
Фея 1 към Фея 2: Абе, ти наяде ли се?
Фея 2: Ми не знам, що?
Фея 1: Виж там на оная маса оня човек ква яка дроб сърма яде!
Гледат в захлас към въпросната маса, след което се споглеждат заговорнически и веднага викат сервитьорката.
Фея 1 и 2 /в хор/: Извинете, а ще може ли и една дроб сърма за десерт?

Притурка 1 и 2 отново се споглеждат притеснено.
Притурка 2: Извинете, момичета, но на нас обедната ни почивка приключи, ние май трябва да се връщаме...
Притурка 1: Да, все пак сме тук вече от 2 часа и половина...
Фея 1 и 2 /в хор, незаинтересовано/: Аа, ми ок, връщайте се, ние и без това после ще минаваме през магазинчето да си вземем нещо сладко и ядки за по път към офиса.
Притурка 1 и 2/ с леко разочарование/: Добре, чао!

Фея 1 и 2 вече ядат дроб сърмата в транс и не обръщат внимание на сбогуването с Притурки.

Антракт

Четвърто действие

Фея 1 и 2 лежат на празната маса и се смеят без причина. Заведението е вече празно. Сервитьорка хвърля отчаяни погледи към Феи.

Фея 1: Оф, да тръгваме ли?...
Фея 2: Чакай още малко, не мога да мръдна...
Фея 1: Оф, добре...

Следва кратка дрямка, прекъсната от Сервитьорка:
Сервитьорка: Още нещо ще желаете ли?
Фея 1 и 2 /в хор/: Не, сметката ако може.

Пристига сметката. Сметката е 23, 20 лв.
Фея 1 и 2 към Сервитьорка /в хор/: 20 лв, благодарим Ви!

Фея 1 и 2 тържествено напусkат сцената.

Поклон

Завеса

Убийте феите!

Драги зрители,

Добър вечер и добре дошли на поредното издание на „Уроци по щастие”! Днешното ни предаване е под мотото: HOW TO KILL A ФЕЯ и ще бъде посветено на това, как да се отървем от все по-често срещащата се в последно време напаст, ФЕИТЕ. Феите са вредни и опасни същества, и веднъж попаднали в живота Ви, рискувате той да бъде съсипан завинаги.
След зачестелите случаи на пострадали напоследък е много модерно да се изтриват феите. Да се removvat, така да се каже, от всякакви средства за комуникация-icq, skype, facebook. Това е най-новата мода сред познатите хора на феите. Все повече познати на феите посягат към този метод, защото искат да ги изтрият от живота си. Да отстранят тези вредители завинаги.

По тази причина днешната training session ще посветим на процеса по отстрaняване на тези врагове на спокойствието и хармонията в живота Ви.


Убийте феите! Убийството на феите е дълъг и продължителен процес, при който придържането към определена схема е силно препоръчително. В противен случай рискувате да не успеете да убиете феите напълно, и те, дишайки, да продължат да Ви тормозят. Затова, ето и приблизителен план на действие, базиран на личен опит.

1. KILL THIS USER! Първата стъпка към тоталното отстраняване на фея от живота ви, драги зрители, е да я изтриете от icq или skype. Или facebook. Разкарайте феите от всякакви списъци, в които се взирате всекидневно пред монитора! Спрете този тормоз! Не се измъчвайте повече, наблюдавайки дали тези досадни феи са online или не са.REMOVE! Разкарайте ги и ги блокирайте веднъж завинаги! Така и те няма да могат да Ви тормозят с досадните си включвания, а и Вие няма да имате възможност да им пишете.
Block this user. Remove this user. Delete this user. Blacklist this user! KILL THIS USER!!! Make sure, this user will never ever appear on your contact list again! KILL THIS USER!

2. DELETE CONTACT! Отстранете тези ужасни чудовищни същества от телефона си! За какво Ви е? Откъде накъде ще плащате сметки, за да говорите с тези вещици?!?! DELETE, ASAP!


3. Тук става по-сериозно. Става дума за live сесиите. Какво да правите, ако за голямо нещастие срещнете тези уродливи създания на улицата, или, още по-опасно, попаднете с тях в една компания?
Тук има няколко опции.

А) RUN FOREST RUN!
Бягайте от феите! Бягайте надалече, правете се, че не ги забелязвате, направо бегом много надалеч, преди да са успели да Ви достигнат с отровата си.

Б) SЕЕK AND DESTROY
Ако не Ви се тича, понеже Ви мързи, останете в тяхно присъствие, и почнете да се заяждате. Подгравайте им се. Унижавайте ги. Говорете им всички неща, които знаете, че те намират за ужасни. Настъпвайте ги по слабите им места, докато не видите как се вътрешно се гърчат от страдание. И тогава не спирайте! Сега е Вашият момент, сега сте силни и притежавате сигурно оръжие! Това е ключов момент в убийството на феите! Те заслужават това и трябва да страдат! Покажете им го! С всяка следваща реплика Вие убивате една по една фейските частици! Покажете им колко сте силни!
Размажете тези нищожества!

В) FUCK THEM UP
Щом сте достигнали до етап, в който искате да убиете феите, със сигурност сте ги опознали достатъчно добре, за да знаете как да ги прецакате. Правете всичко, което феите мразят или от което се страхуват. Пускайте им метъл или латино! Накарайте ги да ядат домати! Вземете им последната мента и я разлейте нарочно на земята, а след това откраднете последните им пари! Пуснете ги сами сред глутница кучета в краен квартал! Вкарайте ги в чалга дискотека и ги завържете за някой пилон там! Заведете ги на ресторант и изяжте лютите чушки и крем брюлето им пред тях! Сипете им без да разберат сок от касис! Спрете любимата им песен по средата!
Убедени сме, че омразата ще даде криле на въображението Ви!


Г) ИГНОРИРАЙ И ПОТИСКАЙ
Тази опция е само са напреднали и е с чувствително повишена трудност. Ако попаднете в компанията на тези изчадия, игнорирайте ги! Няма по-голямо наказание и отмъщение за пратениците на Дявола от пълното игнориране. Не ги поглеждайте. Недейте и да ги гледате. Не говорете с тях. Не им се усмихвайте. Не ги разплаквайте. Не правете нищо. Просто ги игнорирайте. Изпитана формула за успех и пълна победа срещу гадините! Достигнете ли тази фаза, Вие имате реален шанс да ги унищожите.

Убедени сме, че следвайки тези препоръки, и бидейки търпеливи и последователни, ще успеете да да отстраните вредителите на душевния покой завинаги от живота си и да се чудите как въобще сте допуснали те да станат част от хармоничното ви съществуване.
Надяваме се, че поредният Урок по щастие Ви е бил полезен.
Желаем Ви приятна вечер, а сега откриваме горещата линия за коментари и съвети, на която можете да споделите преживян ужасен опит при среща с Фея и да откриете съмишленици! Очакваме обажданията Ви на тел.0666 666 6.

Тоалетни историйки

1 и 40 в химическата тоалетна зад Баш Бара. Първото й посещение още е горе-долу ок, дано и следващия път е толкова лесно...Пристигнали сме преди малко, но достатъчно много за да се зачудя как точно дойдох до тоалетната и откъда да мина за да се върна пак там, откъдето идвам. Добре е, че още помня откъде идвам.

Всъщност в тоя пост феите описват едно състояние, в което, ако не си бил, няма как да усетиш, а пък ако си бил, ти е толкова добре познато, че е безсмислено да четеш нататък, понеже ще ти е скучно. Тоест, и в двата случая няма смисъл да продължаваш да го четеш. Тъй като обаче хората често правят неща, без да виждат смисъл в тях, все пак ще го дочетеш.

2и 50 в същата тоалетна. Между другото това може да бъде всяка една тоалетна през нощта. Тази историйка спокойно може да бъде посветена на тоалетната в хижата Безбог, на Лодки, на онова странно домашно парти на което ме заведоха миналата събота, пък даже и на храстите около Народния. Стигането този път беше доста по-трудно. Разговорите пред тоалетната са все по-трудни за възприемане. Цялата процедура около и в тоалетната отнема доста повече време от първия път. Излизам от тоалетната и ми трябват няколко минути за да се сетя накъде да тръгна и защо изобщо да тръгвам натам. Все пак обаче е доста по-напрягащо да избера различна посока и само заради това полагам усилия да се върна откъдето дойдох.

3и 55 на същото място. По дяволите защо трябва толкова често да ми се пикае от тия мохитота?? Тази мисъл се е размазала в главата ми докато се нося като един истински дух към въпросната тоалетна. Идеята колко много усилия ми предстои да положа ми прави смъртоносна хватка. Най-страшното е, че след като се заключа в тоалетната в 3и 55 съм вече толкова зле, че ме удря онази параноя, че ей ся няма да мога да се отключа и ще остана завинаги заключена точно в тази тоалетна и няма да има кой да ми отвори. Всички извън тоалетната са в същото състояние като мен, а аз посмъртно не мога да измъкна в момента заключен от тоалетната. Край! Ще си остана тук! Аре стига глупости, въобразявам си, ето ей сега ще си отключа. Завъртам ключа, не знам, май в грешната посока, няма значение, важното е, че не се отключва! Край! Въртя във всички посоки, и верни, и грешни, момент, едната посока ТРЯБВА да е вярна, но коя е, мамка му... Следващата стъпка е отчаяното търсене на телефона в малката ми чантичка, в която има само едно малко портмоненце и една малка ментичка и евентуално телефон. Въпреки това откриването на телефона трае около 20 минути. Накрая виждам, че в чантичката ми има само едно портмоненце и една малка ментичка, но не и телефон. Отнема ми известно време докато осъзная защо точно търсех телефона, и след като се сещам, изпадам в дебилен смях сама в тоалетната-хахаха, верно, че се бях паникьосала, че не мога да си отключа, пълни глупости. Това е, щото тогава бях супер зле, сега съм много по-добре. Отключвам си без проблеми и като един истински дух се връщам откъдето съм тръгнала. Вече не помня какво точно стана в тоалетната, ама нещо се бях попритеснила.

Към 5ч. пак към тая тоалетна. Влизам във кенефа и се чудя и се мая дееба маама му да сера да пикая или да чертая, се носи от въпросния бар, а аз съм пред подобна дилема, само дето май в случая изобщо не съм улучила правилния път към тоалетната, ами истинският ми дух се носи нанякъде, където тялото ми посмъртно не може да стигне. По-скоро доста по- правилно би било да се напъна да си спомня къде по дяволите беше идеята да си легна. И ако приемем, че това действие се развива на Баш бара, най-уместно би било да се сетя къде точно е ОПЪНАТА палатката и къде е точно тая гора. Намирането й днес по светло беше суперлесно, така че със сигурност ще се справя и сега. Просто ще си светна с фенерчето, което не ми е в чантата и ще го открия. Около 20 минути търся фенерчето в малката си чантичка, в която има вече само една малка ментичка, но не и портмоне. Както и да е, липсата му в момента не ми прави впечатление, все пак ми трябва фенерчето. След около 20 минути значи установявам, че нямам фенерче, обаче пък имам една малка ментичка, дето по-добре да я доизпия да не ми тежи по пътя към...накъдето отивах там. Допивам ментичката и тръгвам към палатката, като преходът натам представлява развеселено въртене около едни и същи храсти и тръстики около половин час.

Накрая я намирам и припадам. Слагам си празната чантичка за възглавничка. По дяволите, къде ми е телефонът???



Най-страшната тоалетна историйка феите изживяха наскоро в един Coffee shop в Амстердам. Влизат феите в тотално изкъртено антифейско състояние в тоалетната на тоя Coffee shop, пикаят, изчитат всичко което пише на вратата, и тръгват да излизат. Аха да излязат, и се сещат, че като влизаха, пред вратата имаше един човек. Феите видяха този човек като влизаха, и този човек също видя феите. Той не просто ги видя. Той ги погледна умишлено. Този човек в главата на феите в този момент представляваше събирателен образ на Торбалан, Jack the Ripper, онзи психопат австриец дето държал дъщеря си 10000 години в едно мазе и й направил сума ти деца, и канибала дето замразил някъв човек и го изял после. При така създалата се ситуация излизането от кенефа беше свързано с бая рискове- от детските кошмари покрай Торбалан до това феите да бъдат замразени и изядени, всички опции бяха включени. Този човек определено беше опасен и определено можеше да нападне феите без никакъв проблем. Останалите извън кенефа са в състояние като мен, а аз в момента е абсурдно да спася някой от Торбалан или от канибали! Ще ме отвлче тоя човек, кой знае къде в тоя чужд град тука, после иди ме търси! Ужас и безумие! И естествено, телефонът ми пак е на масата!
Накрая феите все пак решиха да излязат с риск да бъдат изядени, обаче беше супер супер страшно! Добре че не помня как изглеждаше тоя човек!!!

Дали е нормално?

Дали е нормално отново тази нощ феите да танцуват на кафявото си килимче и да пеят на френски без да знаят текста, а целият Хан Крум да кънти под звуците на шансоните?

Дали е нормално феите да си отпиват от ментовия еликсир на щастието и да си хапват крем брюле в 2 през нощта?

Дали е нормално да стоят на прозореца повече от един час и да гледат как никой не минава по толкова тихата уличка?

Дали е нормално да им е толкова, толкова яко да си пият ментата, да си дръпват от бонгчето и да си танцуват на килимчето самички, пеейки на френски без да знаят текста?
/Благодаря ти Картман за страхотната playlista.../

Дали е нормално да се влюбят в една песен и заради това да не могат да си легнат по три часа?

Дали е нормално да се пристрастяват толкова много към толкова малки големи неща?

Дали е нормално manu chao така да ми подострят душичката със спомени?...

Дали е нормално да им е толкова, толкова яко сами вкъщи късно вечер????
Не е ли малко страшно да ти е яко сам?
А защо не ги е страх?

Как да те е страх като си имаш всичко- зареденото малко бонгче на прозореца, тихата уличка, зеленият еликсир...и тази песничка...от лятото..

Dали е нормално?

Аз съм самолетче или феите и самовнушението

На феите един човек им разказа, че си самовнушава разни неща. Ей така, както си седи в тях, почва да си самовнушава ама каквото си поиска. Седи си, седи си и изведнъж почва да си самовнушава, примерно, че е...самолетче. Как ли пък става това самовнушение? Заставаш пред огледалото и почваш: Аз съм самолетче. Аз съм самолетче. Аз съм самолетче. Не, аз не съм човек, нито трамвай, аз съм самолетче. Седиш гледаш се в огледалото, и си повтаряш. Колко ли време ти трябва? Това не е толкова важно. По-важното е, ставаш ли действително ти самолетче ако примерно прекараш една седмица повтаряйки си, че си самолетче? Много интересно. Изключително любопитно явление би било. Тоя познат е убеден, че може да си самовнуши всичко. И то ставало бе. Застава и почва да си самовнушава щастие. То с щастието е същото като със самолетчето май. НЯМА как да станеш самолетче, ако НЕ си самолетче. Освен ако не хапнеш някоя друга гъбка или розово бонбонче...тогава си вече не самолетче ами....направо си самолетче:)

Феите много биха искали да се самонаучат на тези техники за самовнушение и да
повярват в разни неща, които очевидно не са вярни. Би било супер! Да изтрият неща от миналото и да направят неща в бъдещето да се случват. Тогава и магиите на феите сигурно ще стават далеч по-лесно...Обаче.. това би било тотално против феите. Ето точно такова упражнение като самовнушението би превърнало феите в истински антифеи. Феите затова са феи, защото са истински. И точно затова са толкова истински уникални. Точно затова феите умеят да правят магии и вълшебства, защото са ИСТИНСКИ. Всичко станало в миналото е прекрасно, и всичко, което предстои в бъдеще, е приключение! Самошнушението би било смърт за вълшебствата. Вълшебства, родени под самовнушение, не са вълшебства. Феите безрезервно вярват в силата и магията на мисълта и способността и да променя ситуации и реалности. Но не и на фалшивата самовнушена мисъл. Тази мисъл е слаба и тотално антифейска. Феите затова ще си останат истински феи, вярни на себе си.

И все пак би било интересно...Аз съм самолетче...

Феите и въображението

Феите са се научили да преодоляват пространството по много начини- с tube, на вълшебни килимчета, с коли, на метли, с крилцата си, на самолети, или пък ако много искат да попаднат на някое място с някоя друга фея или приказен герой, което в момента не може да стане, феите затварят очички и много, много силно поискват това да се случи в главата им. Феите имат толкова уникално силно въображение, че често нещата в главата им се случват с почти същия ефект, с който биха се случили наистина. Феите не обичат границата между „в главата им” и „наистина.” Това според феите са ненужни глупости. Във вълшебния свят на феите няма реалност, но няма и нереалност. Всичко е вълшебство. Всичко е истинска приказка. Феите бяха чели една книга за кокаина, в която лирическият герой обясняваше защо толкова много обича кокаина- защото кокаинът помагаше на лирическия герой в главата му да се случат всички онези неща, които той винаги е искал да се случат в истинския му живот. Но след като те могат със същата, дори с по-силна интензивност да се случат в главата му, той изгуби потребност да ги преживява наистина. Безсмислено беше. Накрая героят умря от прекалено силна интензивност на тези преживявания.

Идеята е, че феите нямат нужда от такива стимуланти. Феите затова са феи, защото тяхното безумно въображение им позволява да правят такива неща в главите си, че главите на феите са една истинска паралелна вселена, почти като виртуалната реалност. Това е тоооолкова яко....Феите просто затварят очички и всичко се случва толкова истински! Феите обичат въображението си! То прави нещата да се случват. It makes things happen! Без въображението си феите не биха могли да направят нито едно вълшебство и нито един човек щастлив. Без въображението си феите не биха били феи.

И освен това скоро видях едно много яко късметче във фейсбоклука:
„Ако парите ти стигат, значи ти липсва въображение!”

Феите са феи отвсякъде, с това тяхно ВЪОБРАЖЕНИЕ!
Наздраве за ВЪОБРАЖЕНИЕТО!

Феите не са добри

Феите не са добри в повечето неща. Въпреки че всичко им се отдава.* Те не са добри в почти нищо. Добре де с малки изключения...ама те не се броят, намигв...
Обаче иначе феите не са добри в спорта. Не са добри в техниката. Не са добри в рисуването. Не са добри в модата. Не са добри в шофирането. Не са добри в плуването. Не са добри в обзавеждането. Не са добри във вътрешния дизайн, външния дизайн, средния дизайн, интериор. Не са добри в изрязването, пеенето, катаренето, гмуркането, в word и excel, в карането на разни неща, некарането, лепенето, подстригването, боядисването, ремонтирането, сглобяването, фитнеса и какво ли още не. Феите не са добри просто. И те за разлика от нефеите не се самозаблуждават, за да изкореняват детски комлекси. Обаче едно нещо феите правят с КЕФ! Феите ПИШАТ.ПИШАТ.ПИШАТ. ПИШАТ. И грам не им пука дали са добри в това или не са. Защото това ги зарежда така, както нито едно от гореизброените не би могло, колкото и добри да бяха там...

Всъщност може и да не е точно така. Всяко нещо, което се научиш да правиш добре, те зарежда, нали...Феите много обичат, направо адски адски много обичат някои от горепосочените неща и ги правят доста добре. Обаче нищо, нищо не ги зарежда така както когато пишат. Когато пишат, е все едно да слушат музика. Писането и музиката са енергиен заряд! Писането и музиката са извор на вълшебства! Отивам да направя още едно!

/ебати, вече от два часа съм на работа, и отчетът до момента е две публикации в блога, един чай, половин мейл по работа, половин личен мейл, уговорка за довечера и две банички...кво точно вълшебство си въобразявам, че ще направя, освен да седна да си довърша анексите май, а?.../

*
""Удава ми се" е остаряла и дЕалектна форма на иначе отдавна наложилия се израз "отдава ми ... "удава ми се" касае конкретни умения в един момент от времето ."wtf????

Тук и сега а.к.а Вчерашен живот с днешна дата

Имало едно време една нищо особено и нищо неособено just фея. Тази фея, както всички останали феи, заблуждавала вече половин живот останалите нефеи и обикновени хора около нея, че и тя е нефея като тях. Ходела всеки ден на работа, прибирала се, пак излизала, после пак се прибирала, пътувала, после пак се прибирала, пазарувала, и пак се прибирала, въобще изобщо ходела насам натам и после се прибирала...и така. И всяка сутрин ставала и отивала на работа. Отивала, сядала, пускала си компютъра, и започвала да работи, или пък не започвала да работи, а да прави различни неща, имитирайки работа за пред нефеите около нея. И така всеки ден.

Един ден тази нищо особено и нищо неособено just фея пристигнала на работа като всеки друг ден, пуснала си компютъра и се замислила: Какво да си проверя сега? Пощата? Чата? Фейсбука? Хм...феята се замислила, чака ли нещо специално от някого? Чака ли някой да й е писал? Чака ли новини? Чака ли промени? Чака ли изненади? Чака ли....нещо? Има ли смисъл въобще да се проверяват всички тези неща, като не очакваш нищо? Феята гледала известно време с очичките си, помислила, попърхала с невидимите си крилца и се натъжила. Феята не очаквала просто нищо. Тъжно е, когато не очакваш нищо. Тъжно е да не очакваш изненади или разочарования. Тъжно е, когато всичко всеки ден е еднакво. И всъщност все едно нищо няма да се случи. Утре ще е случи това, което се е случило вчера....ужас! При тази мисъл феята се ужасила и жалко подобие на страх (понеже феите са смели създания и не изпитват страх, а само жалко негово подобие) се появил в очите й. Феята досега наблюдавала останалите нефеи около нея, които всеки ден жиевеели живота си от вчера с различна дата, без да се усещат. Но тя винаги е знаела, че при нея това не се случва, първо, защото тя всеки ден прави различни вълшебства, и второ, защото досега тя очаквала нещо. Очаквала едно нещо да се случи, и до последно се надявала, че то ще се случи...и тогава всичко ще се промени. Обаче един ден феята отишла на работа, пуснала си компютъра, и прочела, че това нещо няма да се случи. И феята ще трябва също да живее живота от вчера с днешна дата. На същото място. Същото място. Същото място. ФЕИТЕ НЕ ОБИЧАТ ДА СТОЯТ ДЪЛГО ВРЕМЕ НА ЕДНО И СЪЩО МЯСТО!!!!

Whatever….ебати, феите нали затова са феи, за да правят вълшебства. Феите могат да правят вълшебства където и да са...колкото и време да са там. Ако феите не правят вълшебствата, няма кой друг да ги направи вместо тях! И всяка нова дата е нов ден за нови вълшебства! При тази мисъл феята се събудила малко, спряла си компютъра, избягала от работа, и излязла веднага да направи някое вълшебство...ТУК и СЕГА /хаха/

Антифеи а.к.а. Толкова съм напушена

Феите в някои моменти са истински Антифеи. Тотално анти. Ето един от тези моменти.

Толкова съм напушена, че не усещам походката си. Не знам с какво съм облечена. Не знам какво държа. Но знам точно на коя улиця съм. Движа се напълно като на автопилот. Не искам да знам как изглеждам отстрани, но това адски ме притеснява. Улиците стават все по-тъмни и по-малки. Толкова силно съм се напушила, че ми се привиждат разни неща. Колко ме беше страх преди малко от това пресичане не Попа....колко бързо се движеха колите! Толкова съм се напушила, че не мога да сменя позата на ръцете си. Ходя като машинка. Като антифея. Сега направо съм една антифея..Ужасно е. Искам вече да ми минава. От онова състояние, дето искаш да те пусне вече. Движенията ми са адски бавни. Мисълта ми е бавна. Всяко нещо свързано с промяна и излизане от цикъла ми се струва суперусилие. Ужасно трудно е. Ужасно е. Какво да направя за да ми мине? Едва си отключвам вратата и усещам как като остана сама вкъщи ще стане още по-страшно. Всичко от него ли идва?
Не искам, не искам...ужасно. Страх ме е да си пусна и музика. Това е един вид изход от цкъла, а всяка промяна е усилие.

Дали да не напиша точно в този момент, че това е последното ми пушене? Мога да се самоинтервюирам, за да разбера после как съм се чувствала при мисълта, че в момента изживявам последното си напушване!!

-И така, пряко включване на нощния ни блок, здравейте уважаеми зрители, пред вас е научен автоексперимент на За последно напущваща се. Добър вечер, как се чувствате при мисълта, че в момента изживявате последното си напушване?
- Нищо не усешам, а ми се щеше да чувствам нещо..спомен, или нещо подобно..трудно ми е
-Какво ви е трудно?
-Всичко
-Всичко? Кое всичко?
-Знаете ли, едва издържам на това интервю. Адски ми е напрягащо. Напушила съм се, а в главата ми е само един човек. И така съм се напушила, че даже не мога да усетя усещането от тази мисъл. Това ми се струва огромно усилие.
-Искате ли да пушите пак?
-Сигурно, сега не знам. Ужасно усилие е да знам
-Писна ни да водим автоинтервю.
-Спираме.

Ужасно. Феите в такива моменти са си направо антифеи. Искам да заспя и всичко да се върне нормално. Искам вече нормално. Болят ме очите. Болят ме миглите.
Ненапушеният свят е суперяк, колкото и да е измамен.

P.S. многобройните техническите грешки при типването на текста бяха отстранени на другата сутрин, бел. ав.

Феите и Лондон

Day 1


Защо да е просто като може да е сложно- това е единственото, което могат да кажат феите, стоейки пред тази гениална идея в развитието на производството на мивки. Това ти идва да си кажеш, и като искаш да си включиш лаптопа в контакта, и установиш, че нямаш адаптер. Това си мислиш и ако решиш да шофираш, или пък се объркаш да плащаш в евро в Англия, която се опъна да приеме еврото. Демек, ако може всичко начело с шофирането да е наопаки, да стане. Ако може, и жените да станат мъже и обратно, само и само да сме различни. Егати и позата. В същото време, колкото и да се напъват да са различни, и те носят основния белег на целия „западен свят”. Уви, носят го и то си им личи, въпреки всички усилия, които са инвестирали в това да са уникални- от гореизброените абсурди, през телефонните кабинки, черните таксита, двуетажните рейсове, до нещата които не може да видиш просто така по улицата- като бритпопа и лондонската “събкултура”. И те са белязани от това основно и типично за цялата западна цивилизация недоразумение. И това е главното, което феите не са разбирали от всички страни на запад от Хърватска. А именно отговора на простичкия въпрос: как може, при положение че всички суперяки неща идват от въпросния западен свят, тия хора да са толкова сдухани позьори??? Ето този обикновен въпрос мъчи главата на феите от първия момент, в който те откриха и осъзнаха тази колизия! Това е пълен абсурд! Как е възможно, цялата яка музика, филми, реклами, литература, постановки, идеи, философии, проекти да идват оттам, и същевременно хората да са толкова дебилни?!? Все пак умовете на същите тези дебилни хора произвеждат въпросните идеи, които са толкова яки и на които всички на изток от рая се кефят толкова много. Как става така тогава, че като попаднеш в техния свят, да се потресеш просто от техния дебилизъм! И той е пословичен! Повсеместно разпространен из всички големи и неголеми западноевропейски градове! Дори в Лондон, меката на всички яки неща, които стигат до приказните герои и феите в България. Дори в самия Лондон няма феи и приказни герои! А феите бяха убедени, че в Лондон ще е фрашкано с феи! Не може да има толкова яки неща, а да няма феи. Обаче няма бе. Освен да има невидими феи под земята, друго не ми хрумва. Щото тия неща, които се виждат по улиците, 100% ги мислят феи, няма как иначе. Явно феите се крият под земята. Утре тръгвам на подземен лов за феи. Не може да няма.


Day 2

В Лондон, ако не си с BlackBerry и notebook, и ако не пресичаш на червено, явно си турист. В тази връзка феите много бързо се вписаха в заобикалящата ги среда.
На следващия ден нещата почват да изглеждат обнадеждаващо. Според мен с малко повече взирания и тук могат да се намерят вълшебства, почти толкова яки като Шишман рано сутрин или Цар Асен привечер, или пътят от Лодки в 3 през нощта.
Минах покрай хостела, в който спахме последния път- там нищо не се беше променило- още си стои багажното долу в мазето наблъскано с раници, а отпред потенциални феи и приказни герои танцуваха отпред, подмятайки хекчета.
Също така сутринта като отивах към работа, не срещнах нито едно кошче за боклук по улиците, понеже ги е страх да не ги гръмнат с бомба в боклука. Поради това няма вече кошчета, или ако има, са на супервидни места. Съществува потенциалната опасност от кошчето да изскочи враждебно настроен талибан и да вдигне във въздуха всички blackberrita and laptopi all around. Така че като цяло е опасно да се навърташ около кошчета. По този случаи феите свикнаха да ходят с боклуци в джобовете, whatever.
Феите често се раздвояват по разни въпроси. Обаче по някои теми няма две мнения. The city has to be cleeeeeeean. Феите се чудеха мръсен или чист е Лондон. Лондон е мръсен вечер и чист сутрин. Това е.
Освен това сутринта попаднах в уникално по рода си задръстване от истински хора, отиващи на работа, което ми се стори своеобразно вълшебство.Ходенето по улиците на Лондон сутрин е равносилно на шофирането в София. (точно докато тази мисъл минаваше през главата ми, пред мен сгазиха един от образуващите задръстване!) Градът отчита сигурно над 200 bpms. В Лондон ако не keepva6 up с темпото му ще те премаже. Образуващите задръстване ще те премажат. Ти не само допринасяш за задръстването, а и разваляш ритъма му. Защото те дори в човешкото задръстване те не спират да бързат. Спреш ли за момент, градът ще мине през теб защото не си способен да удържиш ритъма му. И което е по-страшното, никой няма да ти обърне внимание. Образуващите задръстване ще продължат да бързат в задръстването. В Лондон без проблем можеш да умреш на улицата без да впечатлиш образуващите задръстване. Те са заети да бързат и да образуват задръстване. Тоест, спокойно можеш да се съблечеш на улицата, да се набоцкаш, да си легнеш на тротоара, да заспиш, и ще останеш просто поредният (не)образуващ задръстване. От тази гледна точка феите можеха без проблем да си говорят помежду си по улиците, без да трябва да симулират телефонен разговор както в София, за да не ги помислят нефеите и обикновените хора за луди. (бел. ав. : да си говорят сами).

По-сериозното вълшебство обаче настъпи след работа, когато всички участници от сутрешното задрсъстване образуваха ново масово явление, този път стоейки в безбройните пъбчета по тротоарите с чашки в ръка и говорейки предвзето. Като цяло се получава предвезетата приятна атмосфера, към която те май умишлено се стремят, самоазаблуждавайки се, че се забавляват с предвзетите си fashion clothes and double drinks... Anyway, има неща, които не могат да им се отрекат. Едно от тях е безумно яката музика, която пускат по магазините. Феите танцуваха в една пробна повече от половин час на Dizzee Rascal, честно…Представям си, щом е така по магазините, кво става по клубовете..Лудница. Жалко, че няма да остана в петък за да мога да проверя как образуващите гореспоменатите два вида задръстване се търкалят в собственото си повръщано all weekend long. ..
Другото вече истинско вълшебство е супермегатурбо якият tube, в който и най-дребният детайл е мъничко вълшбество. От безкрайните ескалатори, до уникалната игра на думи която съставлява всяка реклама из метрото. Просто толкова яки реклами, че всяка е потенциален суперяк статус във facebook:D


Отделно че метрото е най-безумно лесната паяжина, която може да те отведе до всички възможни потенциално вълшебни места. The tube е нещо като клюките в София-стигат и до най-отдалечената точка на града за отрицателно време! Толкова е underground и е толкова гениално просто, че просто искам да видя феите и приказните герои, които стоят зад цялото това мегавълшебство.

Освен това в този град всичко е полуготово. Образуващите задрсъстване са полуготови. Обядът е винаги полуготов. Най- ме кефи в супермаркетите, където почти няма сурови продукти. Никога не съм виждала толкова много сандвичи на едно място колкото в супермаркетите в Лондон. Ако нещо не е готово, то е полуготово. И е пълно с пластмасови прибори. Масово. Масово се купуват сандвичи и салати, супи и десерти в опаковки и се ядат с пластмасови прибори. По обяд се образува задръстване в супермаркетите и пейките и тротаорите около офисите, говори се по BB и се яде с пластмасови прибори. После за вечеря всичко е полуготово.
Така живеят образуващите задръстване полуготовия си живот. Така минава полуготовият им ден.

Да живееят кебапчетата!


Феите заспиват, мечтаейки си българските джеи да почнат да пускат музика като магазинерите в Лондон.


Day 3

На третия ден феите са убедени, че искат да минимизират чрез вълшебство около десетина други феи и приказни герои от София, да ги приберат в бурканче, да ги пренесат в Лондон, и да заживеят там. Вече е повече от ясно why the fuck цялата яка музика и други подобни неща идват оттам. Феите, ако бяха родени там, вече definitely maybe щяха да са superstars. Там просто вдъхновението дебне зад всеки ъгъл,буквално. И дори и образуващите задрсъстванията, колкото и да са сдухани, пак сред тях се намира една част, които се вдъхнодвяват и правят нещо от това вдъхновение. Определено да се вдъхновиш в Лондон е доста по лесно отколкото да се вдъхновиш в София... Макар че, ако си истински приказен герой или фея ще направиш the best of it anywhere, а ако си просто един сдухан образуващ задръстване, ще си живееш задръстено дори там, където е пълно с вълшебства, невидими и недостижими за задръстените ти с паундове сетива.
Феите заспиват, мечтаейки се в българските клубове да се пуска музика като по магазините в Лондон.

В Германия няма феи

В един период от живота си феите имаха нещо общо с Германия. Германия като цяло е една богата страна на изобилието, в която има от всичко по много. В Германия има неща, които дори феите, а камо ли простосмъртните не са си и представяли, че съществуват. Например, пързалка от залата с лекции директно до мензата. Или пък, безплатна камера ако откриеш сметка в банка. Или пък, правиш се, че спиш във влака и пътуваш безплатно с над 200 км/ч. Оригинални невероятно-турбо-хипер-мега яки кецове за....15 евро! Или пък, натискаш едно копче и както си в Германия, изведнъж се озоваваш в Китай! Не, такова май нямаше. Все едно. Идеята е, че в Германия има от всичко- по много.

Представете си при това положение учудването на феите, като откриха те какви елементарни неща липсват в Германия. Ми първо, в Германия няма локви. Ей така, няма. Вали, вали дъжд, и никъв резултат. Не може ей така като една истинска фея да джапаш в локвите и дънките ти отзад да стават на кафяви петна както на истинските феи. Не става! Потрес!

Друго нещо, в Германия няма хляб. Няма. Отиваш в магазина, и търсиш...нормален хляб. Ц. Всъщност то хляб има. Има над 14 вида хляб по рафтовете. Черен, със сусам, с мак, със семки, без семки, чиабата, за печене, багета, ебета, наебета...Ма няма нормален. Ей от тоя, най-нормалния, дето се реже на филийки и е супер, ама суперобикновен. Отново потрес!

Истинският ужас настъпва обаче, ако човек по средата на центъра на обикновен провинциален град в Германия му се допие вода. В Германия, освен че няма локви и хляб, няма и вода. Няма минерална вода Горна баня за 50 стотинки от будка. Будки също няма. Ако значи човек или фея ожаднее по обяд или следобяд в центъра на провинциален немски град, той напразно ще се озърта за будки. БУДКИ НЯМА. Човекът е изправен пред две незавидни опции: Опция 1: влиза т.нар. Bäckerei: усойна пекарна със сухи гореописани хлебчета или геврчета без нищо, и органичен избор от напитки. Да кажем, поне има вода. Има вода, обаче каква е голямата изненада: ГАЗИРАНАААА. Човекът вече е преживял шока, че ще даде 3 лв. за половин литър вода. Kinder surpis-ът е обаче, че няма обикновена минерална вода. Има само газиранааааааа.
Понеже Германия е страната на изобилието и опциите, човекът има още един вариант. (Междувременно човекът е вече доста жаден и изнервен) Опция 2: отива в супермаркет. Влиза, и почва да търси, както вече обяснихме, често срещаната иначе в София минерална вода Горна баня от 50 стотинки от будка. Човекът не се надява на Горна баня. Постенно всяка прозрачна негазирана течност почва да му се струва привлекателна. Какво изживява обаче човекът, като с неразбиране установи, че закупуването на ЕДНО шише вода от супермаркета е ИЗКЛЮЧЕНО. Има само Tetra-Pack. Демек, като в Метро. Земи тия 4 шишета минерална вода. Не може да си купиш просто едно шише минерална вода. НЕ може. Човекът вече е пред припадък с пресъхнало гърло и ще не ще, купува Tetra-Pack и влачи по улиците. Това е положението. Ако щеш.

Да описвам ли сега как няма и клек шопове?

Както и да е. Човек с времето някак си привиква с липсата на локви, будки, вода и хляб. Свиква и с това, че неделя е ден на мъртвите и ако не си напазарува в събота до 8, рискува да стане един от тях. С едно нещо обаче феите не можаха да свикнат толкова години. И то е по- плашещо. В Германия няма феи. Няма. Няма и приказни герои. Феите много трудно приеха липсата на себеподобни. Направо така го изживяха, че в един момент се съмняваха дали и те въобще са феи. Феята дъгло време като не вижда феи, и почва да забравя вълшебствата. В един момент феята почва да си задава въпроса, фея ли съм сега аз или не. Кофти момент.
Феите все пак не искат да повярват че в Германия няма феи. Според мен и там има феи, обаче те са под прикритие. Феи-агенти. Действат тайно и се събират на супертайни места. В Германия има опасност може би да преследват феите и те затова да се крият. Друго обяснение няма. Само да не стане така, че от много криене тамошните феи да почнат и те като мен да се чудят, феи ли са, не са ли.

Пък ако все пак се окаже, че няма феи, пак има изход. Германия е развита страна на изобилието и има от всичко по много. Тогава защо не започнат просто да внасят феи?

Феите и музиката

Нищо, нищо не събужда така феите към нови вълшебства както музиката. Нищо друго на света не може да даде на феите това, което им дава музиката.
Няколко пъти в живота си феите се заблуждаваха, че са намерили още нещо, което ги вдъхновява така силно, както музиката. Те даже за малко вярваха, че има такова нещо. За малко това беше един човек, за друго малко бяха малки и не налки опиати, за трето малко бяха едни учебници, или пък разни скорости, полети, коли, планини...Всички тия неща обаче се оказаха преходни.Те докосваха феите за малко, и после пак, и после... Всъщност уникалното на музиката е свойството й да променя всичко. Всички тези неща изглеждат тотално различно когато се съчетават с музика. Колкото и да се влюбваха феите в нови неща и хора, тези неща и хора и моменти изглеждаха тройно, десеторно по-яки с мелодия. Музиката е като тревата, засилва всяко възприятие и прави всеки момент много по-специален. Музиката е основната връзка между теб и момента. Затова музиката е такава неповторима магия. Тя променя света и живота.

Музиката си остава уникална в живота на феите. Музиката е основната магия в живота на феите. Това, което им дава музиката, никой и нищо не може да им го даде.

Оф, не е честно така да пренебрегват феите всички други вдъхновяващи неща. Има още толкова много яки неща. Просто единствено музиката може да промени деня, нощта и всеки един момент.Феите ще създадат soundtrack на живота си, защото за всеки период или човек или случка си има мелодия. Феите не прекарват нито една секунда без музика. Освен онези вълшебни моменти, в които е по-добре просто да замълчиш.